Ингрид Тюлин
| Ингрид Тюлин Ingrid Thulin | |
| шведска актриса | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала |
Стокхолм, Швеция |
| Националност |  Швеция |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1948 – 1990 |
| Награди | Специална награда: 1974 „Давид на Донатело“ за „Шепот и викове“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Клаес Сюлвандер (1952 – 1955; развод) Хари Шейн (1956 – 1989; смъртта му) |
| Уебсайт | www.ingridthulin.se |
| Ингрид Тюлин в Общомедия | |
Ѝнгрид Тюлѝн (на шведски: Ingrid Thulin; ˈɪŋ:rɪd tɵˈliːn) е шведска актриса, носителка на награда „Давид на Донатело“ и номинирана за награда на БАФТА.[1] Известни филми с нейно участие са „Поляната с дивите ягоди“, „Залезът на боговете“, „Шепот и викове“ и други.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ингрид Тюлин е родена на 27 януари 1926 г. в Солефтео, Швеция.[2][3] На шестнадесет години посещава курсове по балет и драматично изкуство. Учи пантомима в Париж. Снима се във филми на САЩ, Италия и Франция. Пише сценарии и прави опити като постановчик. Притежава особена хубост, чар, рядка интелигентност, воля и обаяние.[2] Героините ѝ се отличават с нравствена сила. Те изпитват дълбока вътрешна криза и мъчително усещане за противоречие със заобикалящата ги действителност. Ингрид Тюлин става третата световноизвестна шведска киноактриса след Грета Гарбо и Ингрид Бергман, главно с няколко свои роли във филми на Ингмар Бергман.[2]
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1957 | Поляната с дивите ягоди | Smultronstället | Мариане Бори | Ингмар Бергман |
| 1962 | Четиримата конника от Апокалипсиса | Four Horsemen of the Apocalypse | Маргьорит Лурие | Винсънт Минели |
| 1962 | Причастие | Nattvardsgästerna | Мерта Лундбери | Ингмар Бергман |
| 1963 | Мълчанието | Tystnaden | Естер | Ингмар Бергман |
| 1966 | Войната свърши | La Guerre est finie | Мариан | Ален Рене |
| 1968 | Часът на вълците | Vargtimmen | Вероника Воглер | Ингмар Бергман |
| 1969 | Залезът на боговете | La Caduta degli dei | Софи фон Есенбек | Лукино Висконти |
| 1972 | Шепот и викове | Viskningar och Rop | Карин | Ингмар Бергман |
| 1975 | Клетката | La Cage | Елен | Пиер Жюлие́н Грание |
| 1976 | Салон Кити | Salon Kitty | Кити Келерман | Тинто Брас |
| 1984 | След репетицията | Efter repetitionen | Ракел Егерман | Ингмар Бергман |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ingrid Thulin – Awards // IMDb. Посетен на 24 април 2022. (на английски)
- ↑ а б в Obituary: Ingrid Thulin // в-к „Гардиън“. Посетен на 24 април 2022. (на английски)
- ↑ Ingrid Thulin Biography // filmreference.com. Посетен на 24 април 2022. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
