Регенти на България
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
В историята на монархията в България регенти на български владетели управляват страната от името на недееспособен монарх поради малолетието му или до избирането на нов монарх.
Регенти
[редактиране | редактиране на кода]След хан Омуртаг
[редактиране | редактиране на кода]Кавханът Исбул е регент след смъртта на хан Омуртаг, когато наследникът му хан Маламир е още малолетен.
След хан Маламир
[редактиране | редактиране на кода]- Кавхан Исбул е регент и на Пресиян – малолетния племенник на Маламир.
- При цар Коломан I Асен – От името на малолетния цар (1241 – 1246) Коломан I Асен, държавата е управлявана от регентство.
- При цар Михаил II Асен – 1246 – 1253 година – регентски съвет, начело с Ирина Комнина
- При цар Иван IV Смилец – Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир.
След княз Александър Батенберг
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Петко Каравелов (заменен от Георги Живков) са регенти след абдикирането на княз Александър I Батенберг до избирането и встъпването в длъжност на новия княз Фердинанд I Сакскобургготски.
След цар Борис III
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на цар Борис III, поради малолетието на наследника му Симеон II, регенти са княз Кирил Преславски, Богдан Филов и Никола Михов, заменени след Деветосептемврийския преврат от Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски.