Ратае (община Враня)
| Ратае Ратаје/Rataje | |
  Ратае | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Надм. височина | 392 m |
| Население | 557 души (2011) |
| Пощенски код | 17521 |
| Телефонен код | (+381) 17 |
Ратае или Ратай[1] (на сръбски: Ратаје или Rataje) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира във Вранската котловина. Основно е разположено край левия бряг на Преображенската река, близо до вливането и в река Южна Морава. Отстои на 10 км южно от окръжния и общински център Враня, на 1,8 км западно от село Александровац, на 1,8 км северно от село Църни Луг на 2,5 км югоизточно от село Павловац.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално Ратае е разположено в местността Селище източно от днешното село. Впоследствие жителите му се преселват при имотите си край Южна Морава. Към 1903 г. селото се състои от 6 махали – Воиновска, Сирминска, Чивлучка, Караджинска, Яшунска и Милошевска и има 95 къщи.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ратай е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг и е център на Ратайската община.[1]
По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Стефан Рус. Банов от Бреница е български кмет на Ратае от 5 септември 1941 година до 15 октомври 1943 година.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 557 жители.[5]
Демографско развитие[1][5][6]
[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ратае
Иван Г. Василев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр.12, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 20 февруари 2021
- ↑ Риста Николич 1903: Николић, Риста, Врањска Пчиња, Српски етнографски зборник, књ. V, Насеља српских земља, књ. II, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр. 225 – 228
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111 и 874.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ а б Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Београд, 2011, стр.88
- ↑ Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима, Београд, 2004, стр.178
- ↑ Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима, Београд, 2003, стр.202
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
