Радовница
| Радовница Радовница/Radovnica | |
  Радовница | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Търговище |
| Надм. височина | 1045 m |
| Население | 998 души (2002) |
| Пощенски код | 17561 |
Радовница (на сръбски: Радовница или Radovnica) е село в община Търговище, Пчински окръг, Сърбия.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Радовница е село в Прешевска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Радовница е населявано от 470 жители българи християни.[1] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Радовница има 180 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радовица (Radovitza) има 880 българи патриаршисти гъркомани.[3] В 1909 - 1910 година е изградена църквата „Свети Илия“.[4]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Илия Г. Трифонов е български кмет на Радовница от 27 септември 1941 година до 22 юни 1942 година. След това кметове са Драган В. Спасов Чучуков от Дебър (24 август 1942 - 31 май 1943), Тодор Г. Антов от Куманово (2 юни 1943 - 11 септември 1943) и Георги П. Стоянов от Раненци (5 февруари 1944 - 14 август 1944).[5]
В 2002 година в селото има 988 жители сърби, 7 българи и 3 непосочили.
Население
[редактиране | редактиране на кода]- 1948- 1352
- 1953- 1397
- 1961- 1343
- 1971- 1284
- 1981- 1062
- 1991- 1041
- 2002- 998
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Радовница
Сим Симонов Атанасов, редник в 5-и пехотен полк, 3-та рота загинал 1918 година в Русе.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 220.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 144-145. (на френски)
- ↑ Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 22 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 7
| |||||
