Марганце (община Търговище)
Тази статия е за селото в община Търговище. За селото в община Враня вижте Марганце (община Враня).
| Марганце Марганце/Margance | |
  Марганце | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Търговище |
| Надм. височина | 848 m |
| Население | 28 души (2011) |
| Пощенски код | 17508 |
| Телефонен код | (+381) 17 |
Марганце или Марганци[1][2] (на сръбски: Марганце или Margance) е село в община Търговище, Пчински окръг, Сърбия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в планински район. По своя план е пръснат тип селище. Отстои на 13,7 км северозападно от общинския център Търговище, на 36 км югоизточно от окръжния център Враня, на 1,9 км южно от село Чурковица, на 2,6 км западно от село Долно Пуношевце, на изток от село Лепчинце и непосредствено на юг от вранското село Марганце.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално Марганце е купно село разположено в местността Старо селище.[3] По-късно част от жителите му са заселват в имотите си извън селото и постепенно се оформят отделни махали. През 1878 г. селото е разделено между Сърбия и Османската империя, като двете му части се обособяват като самостоятелни селища.
Църквата „Света Троица“ е от 1804 година.[4]
В края на XIX век Марганце е село в Прешевска кааза на Османската империя. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Марганце има 30 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Марганци (Marganci) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[6]
По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Бояновска околия на Кумановски окръг.[1]
В 2002 година в селото има 37 сърби и 1 македонец. Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 28 жители.[7]
Преброявания[1][7][8]
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 28, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ Пчињски Поменик, Споменик Срп. Краљ. Академије Наука, XXIX, 3. (Добавката от поменика, в която е споменато селото е от началото на XIX век или 20 – 30 г. по-рано.)
- ↑ Риста Николич 1903: Николић, Риста, Врањска Пчиња, Српски етнографски зборник, књ. V, Насеља српских земља, књ. II, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр. 181
- ↑ Храм Свете Тројице // Епархија Врањска. Посетен на 22 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 144 – 145. (на френски)
- ↑ а б Први резултати Пописа становништва, домаћинстава и станова 2011
- ↑ УПОРЕДНИ ПРЕГЛЕД БРОЈА СТАНОВНИКА 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991. И 2002. ГОДИНЕ
| |||||
