Направо към съдържанието

Успение Богородично (Карея)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Протатон)
Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
„Успение Богородично“
Κοίμηση Θεοτόκου
Христос Вседържител и Свети Теодор Тирон, стенопис от края на XIII век
Христос Вседържител и Свети Теодор Тирон, стенопис от края на XIII век
Карта Местоположение в Света гора
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоКарея
Посветен наБогородица
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
Тип на сградататрикорабна базилика
ИзгражданеX век
Статутдействащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ или Протатос (на гръцки: Κοίμηση Θεοτόκου, Πρωτάτος) е средновековна православна църква в светогорското градче Карея, Егейска Македония, Гърция.[1][2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е наречена Протатос защото е седалище на атинския протат.[2] Изграждането на църквата в първоначалния ѝ вид е от X век. Църквата е най-старата от всички католикони в Света гора.[1]

Архитектура

[редактиране | редактиране на кода]

Съвременният вид на храма е резултат на последователни ремонти, като най-значителен е този преди средата на X век на Свети Атанасий Атонски. В архитектурно отношение сградата на църквата е трикорабна базилика с напречен кораб.[1]

Стенописи

[редактиране | редактиране на кода]

В храма е запазен отличен образец от монументалната живопис, чийто връх на Света гора е от края на XIII началото на XIV век.[1] По повърхностите на стените на храма украсата стенописите са в четири припокриващи се зони. Горната и долната зона представляват фигури в цял ръст на предци, пророци и военни светци. Двете междинни и по-широки зони изобразяват, без разделителни линии по между си, евангелски сцени и сцени от живота на Света Богородица. Между тези сцени са вмъкнати евангелистите. Стенописни изображения на Света Богородица на трон и Христос на трон украсяват двата големи проскинитария пред светилището. В олтана са изобразени главно светогорски светци.[2]

Стенописната украса на църквата, която вероятно е била изпълнена по време на първия патриархат на Атанасий I Константинополски (1289-93, 1305-10), се приписва според „Ерминията“ на Дионисий Фурноаграфиот на Мануил Панселин от Солун. Стенописите са сходни с тези в „Свети Димитър“ и параклиса му „Свети Евтимий“ в Солун.[2][3][4]

  • Господ Вседържител Една от най-величествените и значителни фрески на Иисус Христос за времето си[3]
    Господ Вседържител
    Една от най-величествените и значителни фрески на Иисус Христос за времето си[3]
  • Йоан Кръстител Тази творба е ключов образ за Македонската школа. Тя е повлияла практически на всички последващи икони, изобразяващи светеца[3]
    Йоан Кръстител
    Тази творба е ключов образ за Македонската школа. Тя е повлияла практически на всички последващи икони, изобразяващи светеца[3]
  • Христос Анапесон (Дремещ) По мнението на историците, това е първото известно възпроизведение на този сюжет в Македонската школа. Теофан Критски по-късно повтаря и развива този сюжет[3]
    Христос Анапесон (Дремещ)
    По мнението на историците, това е първото известно възпроизведение на този сюжет в Македонската школа. Теофан Критски по-късно повтаря и развива този сюжет[3]
  • Отляво – Свети Меркурий, отдясно — Артемий Антиохийский Той държи меч, лък и щит. Главата на светеца е увенчана със скитски шлем, който отразява мястото на живота на светеца. Късата брада показва младостта му, а богатата одежда – високата му длъжност.[3] Символи на светеца са шлем, щит и меч Лицето на Артемий има явно сходство с лика на Христос. В своята „Ерминия“ (XVIII век) Дионисий Фурноаграфиот посочва това сходство:[4] „Артемий, на вид подобен на Христос“.
    Отляво – Свети Меркурий,
    отдясно — Артемий Антиохийский
    Той държи меч, лък и щит. Главата на светеца е увенчана със скитски шлем, който отразява мястото на живота на светеца. Късата брада показва младостта му, а богатата одежда – високата му длъжност.[3] Символи на светеца са шлем, щит и меч
    Лицето на Артемий има явно сходство с лика на Христос. В своята „Ерминия“ (XVIII век) Дионисий Фурноаграфиот посочва това сходство:[4]
    „Артемий, на вид подобен на Христос“.
  • Димитър Солунски Извивката на главата и изписването на косите на Димитър стават образец за подражание в иконописта. головы и написание волос Дмитрия стали образцом для подражания в иконописи. Изобразеното в дясната ръка наклонено копие и стрелите в лявата също стават класически вариант за изобразяване на светеца[3]
    Димитър Солунски
    Извивката на главата и изписването на косите на Димитър стават образец за подражание в иконописта. головы и написание волос Дмитрия стали образцом для подражания в иконописи. Изобразеното в дясната ръка наклонено копие и стрелите в лявата също стават класически вариант за изобразяване на светеца[3]
  • Въведение Богородично Изследователите посочват живостта, реализма и емоционалността на фреската. Привличат вниманието второстепенните персонажи – жените, които са в центъра на картината. Това е най-смелото решение на композицията на иконата за няколко века напред[3]
    Въведение Богородично
    Изследователите посочват живостта, реализма и емоционалността на фреската. Привличат вниманието второстепенните персонажи – жените, които са в центъра на картината. Това е най-смелото решение на композицията на иконата за няколко века напред[3]
  • Фотина Самарянката Забележително е женското изящество на светицата, което контрастира със строгите форми на светците, отшелниците и монасите, изобразени от Панселин в Протатон.[3]На Атон съществува фреска, наследила основни черти на тази
    Фотина Самарянката
    Забележително е женското изящество на светицата, което контрастира със строгите форми на светците, отшелниците и монасите, изобразени от Панселин в Протатон.[3]На Атон съществува фреска, наследила основни черти на тази
  • Великомъченик Евстатий Изобразена е властността, строгостта и самообладанието на генерала. В дясната ръка на светеца има копие, които заедно с доспехите показват принадлежност към военната профессия[3]
    Великомъченик Евстатий
    Изобразена е властността, строгостта и самообладанието на генерала. В дясната ръка на светеца има копие, които заедно с доспехите показват принадлежност към военната профессия[3]
  • Икони от храма
  • „Събор на атонските светци“, икона от манастира, около 1800 г.
    „Събор на атонските светци“, икона от манастира, около 1800 г.
  • „Събор на атонските светци“, икона от храма, дело на Макарий Галатищки, 1849 г.
    „Събор на атонските светци“, икона от храма, дело на Макарий Галатищки, 1849 г.
  • „Събор на атонските светци“, икона от храма, дело на Макарий Галатищки, 1859 г.
    „Събор на атонските светци“, икона от храма, дело на Макарий Галатищки, 1859 г.
  • Kонстантин Велики с архиереите, участници на Първия вселенски събор, носещи Никейския символ на вярата, 1770 г.
    Kонстантин Велики с архиереите, участници на Първия вселенски събор, носещи Никейския символ на вярата, 1770 г.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Ναός Πρωτάτου (Κοίμηση Θεοτόκου) // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 27 юли 2014.
  2. ↑ а б в г Βυζαντινός Ναός Πρωτάτου στις Καρυές Αγίου Όρους // Halkidiki Travelguide. Архивиран от оригинала на 2022-05-16. Посетен на 17 ноември 2020 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и Manuel Panselinos // Christian art. Online cultural centre of the Church of Greece. The Dept of Internet and Cultural Projects. Архивиран от оригинала на 21 април 2012. Посетен на 2010-03-27.
  4. ↑ а б Дионисий Фурноаграфиот. Ерминия или наставление в живописном искусстве // Архивиран от оригинала на 21 август 2011. Посетен на 2010-03-28.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Успение_Богородично_(Карея)&oldid=12139042“.