Макарий II Галатищки
| Макарий Галатищки Μακάριος Γαλατσιάνος | |
| зограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1866 г.
|
Макарий Галатищки (на гръцки: Μακάριος Γαλατσιάνος, Μακάριος α' από τη Γαλάτιστα) е зограф от Халкидики, представител на Галатищката художествена школа.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1776 година в халкидическата паланка Галатища. Брат е на известните зографи Вениамин и Захарий. Заедно с братята си се обучава при чичо си Макарий.[1] Заедно с братята си Макарий изписва стенописи в някои от Атонските манастири и рисува икони за Рилския манастир.[2][3]
След смъртта на братята му Макарий изписва стенописите над входа на Ксенофонт (1842) и други стенописи в този манастир (1845), фиала в Хилендар (1847), и създава и много икони. Умира в 1866 година.[4]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Неизвестен | Макарий Галатищки (1746 г. — 1814 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вениамин Галатищки (ΧVIII век — 1834 г.) | Георги/Григорий (ΧVIII век — XIX век) | Макарий Галатищки (ΧVIII век — XIX век) | Таласий Галатищки (ΧVIII век — XIX век) | Захарий Галатищки (ΧVIII век — 1822 г.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанасий Галатищки (XIX век) | Йоанис Папаталасиу (1814 г. -XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георгиос Атанасиу (XIX век) | Астерьос Анагност (XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Темистоклис Астериу (ΧΙΧ век — XX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ΒΑΣΣΑ, ΠΑΡΑΣΚΕΥΑ. ΤΟ ΕΡΓΟ ΤΩΝ ΓΑΛΑΤΣΙΑΝΩΝ ΑΓΙΟΓΡΑΦΩΝ ΒΕΝΙΑΜΙΝ Α΄ ΚΑΙ ΜΑΚΑΡΙΟΥ Β ΄ ΣΤΙΣ ΒΟΡΕΙΕΣ ΣΠΟΡΑΔΕΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 19Ο ΑΙΩΝΑ. ΔΙΔΑΚΤΟΡΙΚΗ ΔΙΑΤΡΙΒΗ ΠΟΥ ΥΠΟΒΛΗΘΗΚΕ ΣΤΟ ΤΜΗΜΑ ΘΕΟΛΟΓΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΟΛΟΓΙΚΗΣ ΣΧΟΛΗΣ ΤΟΥ ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΕΙΟΥ ΠΑΝΕΠΙΣΤΗΜΙΟΥ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ, ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ, 2008, 79 - 97.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 115, 252, 386.
- ↑ Речник на остарели, редки, чуждици и диалектни думи
- ↑ Православная энциклопедия. Т. XII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2006. ISBN 5-89572-017-X. с. 391 - 427.
