Промени в праславянската вокална система
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
В ранния праславянски език се извършва съществени за по-нататъшния езиков развой качествени промени в системата на гласните.
Преминаване на квантитета в квалитет
[редактиране | редактиране на кода]Първата такава промяна е позната под наименованието преминаване на квантитета в квалитет. Това е изменение в качеството на дългите гласни, които първоначално се превръщат в дифтонги или само изгубват дългото си звучене.
| ī > i | ĭ > ь |
| ū > y | ŭ > ъ |
| ē > ĕ | ĕ > e |
| ō > a | ŏ > o |
| ā > a | ă > o |
По този начин квантитетът на гласните престава да има фонологична стойност в праславянски.
Монофтонгизация на възходящите дифтонги
[редактиране | редактиране на кода]Преминаването на квантитета в квалитет в праславянски е последвано от т.нар. монофтонгизация на възходящите дифтонги , т.е. превръщането на дифтонгите в монофтонги – прости гласни:
- oĭ, aĭ > ĕ
- eĭ > i
- oŭ, aŭ > u
- eŭ > ’u (ü); u
Тази промяна също е основна черта на славянската фонетика и е свързана с типичните славянски фонетични закони за синхармонизма и възходящата звучност в рамките на сричката.
Характерна за праславянски е появата на назални (носови) гласни:
- on, om; an, am > ọ
- en, em; ņ, m (сричкотворни), in (в заети думи)> ę
Вокализъм в краесловието
[редактиране | редактиране на кода]В праславянски при промяна на дългите гласни и дифтонгите, в края на думите понякога се получават различни рефлекси, което се дължи най-вероятно на отслабената артикулация, но и на граматична аналогия (например, при падежните окончания).
В краесловието кратките високи вокали ĭ и ŭ се развиват така:
- ĭm, ĭn > ь (запазва се краткостта)
- – * gastin > gostь (винителен падеж, единствено число)
- ŭm, ŭn > ъ
- – * sūnun > synъ (винителен падеж, единствено число)
- ĭns > i : * gastins > gosti
- ŭns > y : * sūnuns > syny
Подобно на u в краесловна позиция се развива и старото o:
- om, on > ъ
- os > ъ
- ons > y
Краесловното ēr се променя в i:
- – * mater > mati
В края на думите дифтонгите oĭ и aĭ дават при различна интонация различни рефлекси:
- при низходяща интонация oĭ, aĭ > ĕ:
- при съществителни имена от a-основи:rọcĕ (дателен падеж, местен падеж, единствено число)
- при съществителни имена от o-основи: rabĕ (местен падеж, единствено число)
- при възходяща интонация oĭ, aĭ > i
- при съществителни имена от o-основи: rabi, vlъci, bodzi < * bogoĭ (именителен падеж, множествено число)
В краесловието голямата носовка (назално ọ) във винителен падеж единствено число при съществителни от женски род, a-основи и при глаголите в първо лице сегашно време е рефлекс на am, an:
- ženọ, dvignọ, nesọ
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979)
- Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, С. 1986