Продан Нончев
Продан Нончев | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Актьорска кариера | |
Активност | 1968 – 2004 |
Уебсайт | |
Продан Нончев в Общомедия |
Продан Нончев е български актьор, активен на сцената в периода 1968-2004 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 28 март 1939 г. в село Воден, Елховско. Следва актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев до 1967 г. След като се дипломира, започва работа в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна, където играе ролята на Джими Портър в пиесата „Обърни се с гняв назад“ от Джон Осбърн.
След няколко години Продан Нончев се завръща в София и играе на сцените на Драматичен театър „София“, Театър „4+4″, Малък градски театър „Зад канала“ и Театър 199.
Той изигра чудесните образи на Симеон в пиесата „Монахът и неговите синове“ на М. Милков, героят Богдан Геров във „Вяра“ на Тодор Генов, Ацето в пиесата „Вечерите на Иван Гилин“ по Николай Парушев, Нено в пиесата „Синьо-белият скреж“ на Кольо Георгиев, Капулети в пиесата „Ромео и Жулиета“ по Уилям Шекспир и др.
Най-запомнящите се негови филмови изяви са в „Козият рог“, „Капитан Петко Войвода“, „Записки по българските въстания“, „Синята лампа“, „Буна“, „Лъжовни истории“, „Забравете този случай“, „По дирята на безследно изчезналите“, „Големанов“ и др.
Умира на 8 ноември 2013 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[1]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Монахът и неговите синове“ (М. Милков) - Симеон
- „Учителят по танци“ (1971) (Лопе де Вега)
- „Вяра“ (1970) (Тодор Генов) - Богдан Геров
- „Рожден ден“ (Харолд Пинтър) - Макген
- „Хоровод“ (Артур Шницлер) - съпругът
- „Кралският бръснар“ (Анатолий Луначарски) - Аристид
- „Вечерите на Иван Гилин“ (Николай Парушев) - Ацето
- „Синьо-белият скреж“ (Кольо Георгиев) - Нено
- „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) - Капулети
- „Обърни се с гняв назад“ (Джон Осбърн)[2]
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Историята на един кон (Холстомер)“ (1985) (от Лев Толстой, реж. Вили Цанков)
- „Излишни неща от личния живот“ (1985) (Сергей Коковкин и Здравко Митков)
- „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
- „Старецът“ (1977) (Недялко Йорданов) – 2 части
- „Цар и водопроводчик“ (1974) (Павел Вежинов)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2004 | Големанов | |||
1989 | Делото | удавникът | ||
1988 | Екзитус | |||
? | Златна сватба | 2 | ||
1987 | Едно стъпало по-горе | майсторът | ||
1985 | Забравете този случай | мъж в кафенето | ||
1981 | Петият от карето | 2 | Пешо | |
1981 | Капитан Петко войвода | 12 | Вангелчо (в 7 серии: 1,2,3,4,5,6,7) | |
1981 | Ударът | Чавдаров | ||
1978 | Дядо, вълчо, лисана, Шаро и котана | |||
1978 | По дирята на безследно изчезналите | 4 | ||
1977-1982 | Четвъртото измерение | 6 | Ханс | |
1977 | Лъжовни истории | Гошо (в „Дуел 77“) | ||
1977 | Райна княгиня | Адил ефенди | ||
1976 | Апостолите | 2 | Искрьо Мачев | |
1976 | Записки по българските въстания | 13 | Искрьо Мачев (в 3 серии: 7,8,9) | |
1975 | Буна | работник в лимонадената фабрика | ||
1974 | Синята лампа | 10 | шефа на пощата (в 3-та серия: „Зодия Дева“) | |
1972 | Козият рог | турчин | ||
1971 | Istanbul-Masche | ГДР | железопътен полицай | |
1971 | Края на песента | Сали, синът на Дели Мехмед | ||
1969 | Осмият | студентът | ||
1969 | Птици и хрътки | |||
1968 | Случаят Пенлеве́ | 3 нов. | войник (във 2-рата новела: „Пенлеве́“) |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Отиде си актьорът Продан Нончев“, Утро - Русе, 13 октомври 2013.
- ↑ „Отиде си актьорът Продан Нончев“, blitz.bg, 13 октомври 2013.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Продан Нончев в Internet Movie Database
- ((ru)) Продан Нончев в КиноПоиск