Направо към съдържанието

Здравко Митков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Здравко Митков
български режисьор и театрален педагог
Роден
11 март 1952 г. (72 г.)
Националност България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Работил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Народен театър „Иван Вазов“
Драматично-куклен театър „Константин Величков“
Драматичен театър „Боян Дановски“
Младежки театър „Николай Бинев“
Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Театър „София“
НаградиАскеер за режисура (2000)

Здравко Кирилов Митков е български режисьор и театрален педагог, професор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.[1]

Биография

Роден е на 11 март 1952 в Кюстендил. Следва българска филология в Софийския университет и завършва театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където става главен асистент (1985 – 1996), доцент (1996 – 1999) и професор (от 1999).[1]

През март-май 1997 е гост-професор в Колорадо Колидж, Колорадо Спрингс, САЩ, където изнася лекции по режисура.

Член е на СНС към Научната комисия по филологически науки и изкуствознание на Висша атестационна комисия към Министерски съвет (1999 – 2000).

Заместник-ректор (12 януари 2000 – 21 септември 2000) и ректор (21 септември 2000 – 4 ноември 2003) на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.[1]

Асистент-режисьор на Крикор Азарян в Народния театър „Иван Вазов“ (1978). Режисьор в Драматичния театър „Константин Величков“ в Пазарджик (1979 – 1984), Драматичния театър в Перник (1984 – 1986), Младежкия театър в София (1986 – 1988), Сатиричния театър „Алеко Константинов“ (1988 – 1992) и Театър „София“ (1992 – 2009).

Реализирал е 110 театрални и оперни постановки в България, САЩ и Северна Македония.

Директор на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ (2013 – 2017).

Има множество преводи от английски и руски език.[1]

Взаимоотношения с Държавна сигурност

Със свои решения № 230 от 16 юни 2011 г. и № 2 – 398 от 24.09.2014 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от 1988 г. Здравко Митков е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент към Софийско градско управление на МВР (ДС-VI-II). Вербуван е на 06.12.1988 г. като секретен агент с псевдоним „Василев“ и свален от действащ оперативен отчет на ДС през 1990 г.[2][3][4]

Драматизации

Реализирани постановки

  • „Щастливеца иде“ от Руси Божанов, 1979, Пазарджик
  • „Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс, 1979, Пазарджик
  • „Меко казано“ от Валери Петров, 1980, Пазарджик
  • „Умореният кон“ от Франсоаз Саган, 1980, Пловдив
  • „Женска оправия“ от Аристофан/Мерл, 1981, Пазарджик
  • „Старчето и стрелата“ от Никола Русев, 1981, Димитровград
  • „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, 1981, Пазарджик
  • „Майка Парашкева“ от Габе/Гройс, 1982, Русе
  • „Излишни неща от личния живот“ от С. Коковкин, 1982, Театър „София“
  • „Копче за сън“ от Валери Петров, 1983, Пазарджик
  • „Цялата истина за Св. Георги“ от М. Милков, 1983, Перник
  • „Еспресо край Дунава“ от Ф. Каринти, 1984, Кафе-театър САБ, София
  • „Рейс“ от Станислав Стратиев, 1984, Перник
  • „Нож в сърцето“ от Тенеси Уилямс, 1985, Театър 199
  • „Силата на съдбата“ от Джузепе Верди, 1985, Държавна опера Ст. Загора
  • „Олимпий или реквием за приятеля“ от Пелин Пелинов, 1985, Пазарджик
  • „Двуглавият орел“ от Жан Кокто, 1986, Младежки театър
  • „Излишни неща от личния живот“ от С. Коковкин, 1985, БНТ, телевизионен театър
  • „Обичан до смърт“ от Калин Донков, 1986, Младежки театър
  • „Животът, макар и кратък“ и „Сауна“ от Стратиев/Каринти, октомври 1986, Сатиричен театър
  • „Тъкачка на сънища“ от А. Вайехо, 1986, Учебен театър, НАТФИЗ
  • „Мюзикъл за пет пари“ от Брехт/Ступел, 1987, Перник
  • „Голям колкото малка ябълка“ от П. Анастасов, 1987, Народен театър
  • „Копче за сън“ от Валери Петров, 1987, Младежки театър
  • „Арсеник и стари дантели“ от Дж. Кесълринг, февруари 1988, Сатиричен театър
  • „Алис в Огледалния свят“ от Каръл/Митков, 1988, Младежки театър
  • „Мъртви души“ от Гогол/Булгаков, януари 1989, Сатиричен театър
  • „И сърцето най-сетне умира“ от Атанас Далчев/Митков, 1988, НДК, София
  • „Обичате ли човешко“ от М. Иванов, април 1989, Сатиричен театър
  • „Рейс“ от Станислав Стратиев, май 1989, N.A.T., Рокфорд, Илинойс, САЩ
  • „Антихрист – суперзвезда“ от М. Хубай, януари 1990, Сатиричен театър
  • „Кукленика“ от Береш/Бръзицов, 1990, Учебен театър, НАТФИЗ
  • „Професионалистът“ от Душан Ковачевич, 1990, Малък Градски Театър
  • „О, щастливи дни“ от Самюъл Бекет, 1990, Народен театър „Ив. Вазов“
  • „Билярд“ от Вл. Губарев, 1991, Театър „Сълза и смях“
  • „Големият брилянтен валс“ от Драго Янчар, 1991, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Алис в Огледалния свят“ от Каръл/Митков, 1991, Т-р „Алтернатива“
  • „Свидетел по дело №1“ от Л. Пеевски, 1991, Славянска беседа
  • „Нощта на игуаната“ от Тенеси Уилямс, 1992, Малък Градски Театър
  • „В самотата на памуковите полета“ от Б. М. Колтес, 1992, НДК
  • „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир, 1992, Народен театър „Ив. Вазов“
  • „Рейс“ от Ст. Стратиев, 1992, Театър „Алтернатива“
  • „Италианката“ от Мърдък/Сондърс, 1992, Театър „София“
  • „М. Бътерфлай“ от Д. Х. Уонг, 1993, Театър „София“
  • „Нашият град“ от Т. Уайлдър, 1993, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Жените в парламента“ от Аристофан/Митков, 1993, Младежки театър
  • „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, 1993, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Адската машина“ от Жан Кокто, 1994, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Реквием за един шпионин“ от Дьорд Табори, 1994, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Рейс“ от Станислав Стратиев, 1994, Народен театър – Щип, Македония
  • „Йонадав“ от Питър Шафър, 1995, Театър „София“
  • „Лято и дим“ от Тенеси Уилямс, 1995, Театър „София“
  • „Чудесна неделя за Крев Кьор“ от Тенеси Уилямс, 1996, Театър Бургас
  • „Аристофания“ от Аристофан/Митков, 1996, Балчик
  • „Напразни усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, 1996, Театър „София“
  • „Инцидент в здрача“ от Фридрих Дюренмат, 1996, Театър 199
  • „Ромул Велики“ от Фридрих Дюренмат, декември 1996, Сатиричен театър
  • „Еквус“ от Питър Шафър, 1997, „Армстронг тиътър“, Колорадо Спрингс, САЩ
  • „Нерон – суперзвезда“ от М. Хубай, 1997, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Алис в Огледалния свят“ от Луис Карол/Митков, 1997, Театър „София“
  • „Адската машина“ от Жан Кокто, 1998, Театър „София“
  • „Борци“ от С. Карас, 1998, Малък градски театър
  • „Еквус“ от Питър Шафър, 1998, Театър „Сълза и смях“, София
  • „Празни стаи“ от Станислав Стратиев, 1999, Театър „София“
  • „Череп в Конемара“ от Мартин Макдона, 1999, Театър Габрово
  • „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит, 2000, Театър „София“
  • „Клетка за пеперуди“ от Джери Хърман, 2000, Музикален театър „Ст. Македонски“ – София
  • „Хотел между тоя и оня свят“ от Ерик-Еманюел Шмит 2000, Театър Пловдив
  • „Пет мълчания“ от Шийла Стивънсън, март 2001 – Българско национално радио
  • „Ключът“ от Джуничиро Танидзаки, 2001, Театър „Възраждане“
  • „Иде ми да те убия“ от Ксавие Дюранже, 2001, Учебен Театър – НАТФИЗ
  • „Просяшка опера“ от Джон Гей, 2001, Театър „София“
  • „Фауст“ от Шарл Гуно, 2001, Национална опера – София
  • „Пролетно пробуждане“ от Франк Ведекинд, 2002, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Хотел между тоя и оня свят“ от Ерик-Еманюел Шмит, 2003, Театър „София“
  • „Клетка за сестрички“ от Жан Поаре, 2004, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
  • „Венецианска загадка“ от Джузепе Берто, 2004, Театър „Възраждане“
  • „Жарава“ от Димитър Кабаков, 2004 – Българско национално радио
  • „Арсеник и стари дантели“ от Дж. Кесълринг, 2004, Театър „София“
  • „Уморените коне ги убиват, нали?“ от Хорас Маккой, 2005, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, 23 октомври 2005, Българско национално радио
  • „Процесът срещу Дон Жуан“ от Ерик-Еманюел Шмит, 2006, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, 2006, Народен театър „Ив. Вазов“
  • „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, 2007, Театър „София“
  • „Обществен враг“ от Хенрик Ибсен / Артър Милър, 2007, Театър Пловдив[5]
  • „Уморените коне ги убиват, нали?“ от Хорас Маккой, 2008, Театър „София“
  • „Волпоне“ от Бен Джонсън, 2009, Народен театър „Ив. Вазов“
  • „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев, 2009
  • „Рент“, 2009, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Електра или свалянето на маските“ от Маргьорит Юрсенар, 2010, Театър „София“
  • „Дребни брачни престъпления“ от Ерик-Еманюел Шмит, 2010, Народен театър „Ив. Вазов“
  • „Отблизо“ от Патрик Марбър, 8 октомври 2011, Театър „Възраждане“
  • „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев, 2012, Радиотеатър – Българско национално радио
  • „Дон Жуан от Сохо“ от Патрик Марбър, 2013, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
  • „Добрият доктор“ от Нийл Саймън, 2013, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг/Найджъл Уилямс, 2013, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Волпоне“ от Бен Джонсън, 2014, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
  • „Шумът на върбите“ от Кенет Греъм / Алън Бенет, 2014, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
  • „Рейс“ от Станислав Стратиев, 2015, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
  • „Името“ от Делапорт/Ла Пателиер, 2016, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
  • „Лъжци по неволя“ от Антъни Нийлсън, 2016, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
  • „Щастливеца“ от Руси Божанов, 2017, Сатиричен театър „Ал. Константинов“
  • „Разделям двойки по домовете“ от Тристан Птижирар, 2017, Младежки театър
  • „Прощална вечеря“ от Делапорт/Ла Пателиер, 2017, Сатиричен театър „Ал. Константинов
  • „Антихрист-суперзвезда“ от Миклош Хубаи, 2017, Учебен театър НАТФИЗ
  • „Иде ми да те убия“ от Ксавие Дюранже, 2018, Учебен театър НАТФИЗ и 2019 Младежки театър
  • „Рейс“ от Станислав Стратиев, 2018, Драматичен театър „Ив. Радоев“ Плевен
  • „Той е дяволът!“ от Себастиан Тиери, 2020, Младежки театър
  • „Адската машина“ от Жан Кокто, 2021, Театър НАТФИЗ
  • „Чудесна неделя за Creve Coeur“ („A Lovely Sunday for Creve Coeur“) от Тенеси Уилямс (2022, Народен театър „Ив. Вазов“)

Гастроли

Гастроли в чужбина
  • 1997 – „Армстронг тиътър“, Колорадо Спрингс, Колорадо, САЩ;
  • 1994 – „Народен театър“ Щип, Македония;
  • 1989 – „Нов американски театър“, Рокфорд, Илинойс, САЩ.
Гастроли в България

Национални награди

  • 2022 – Почетно отличие на Министерството на културата „Златен век“ – с огърлие
  • 2017 – Награда „ИКАР“ – Най-добър спектакъл за спектакъла „ИМЕТО“
  • 2017 – Награда на Министерството на културата „Най-добър мениджмънт“ (Сатиричен театър „Ал. Константинов“)
  • 2002 – Награда на София за постановката на операта „Фауст“,
  • 2000 – Награда за режисура „Аскеер“ за спектакъла „Развратникът“,
  • 1986 – Награда за режисура на III Национален преглед на Камерните постановки, Враца – за спектакъла „Нож в сърцето“,
  • 1985 – Награда за режисура на Национален преглед „Поглед към вековете“ – за спектакъла „Олимпий или Реквием за приятеля“,
  • 1984 – Награда за режисура на VII Национален преглед на българската драма и театър – за спектакъла „Рейс“,
  • 1983 – Награда на МНО за спектакъла „Цялата истина за Свети Георги“,
  • 1982 – Награда на САБ за най-добър млад режисьор на годината,
  • 1980 – Награда за режисура на IV Национален преглед на детско-юношеската драматургия и театър за спектакъла „Меко казано“.

Преводи

От английски език
От руски език

Източници

  1. ↑ а б в г Профил на Здравко Митков в НАТФИЗ.
  2. ↑ Решение № 230 от 16.06.2011 г. - ВАК // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. 2011. Посетен на 2022-09-22.
  3. ↑ Решение № 2-398 от 24.09.2014 г. - Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. 2014.
  4. ↑ Десетки известни интелектуалци и учени във ВАК са били сътрудници на ДС // Mediapool.bg. 2011-06-16. Посетен на 2022-09-22.
  5. ↑ Проф. Здравко Митков: След 4-годишни битки осъществих една голяма своя творческа мечта! (интервю) Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., Дарик радио, 16 март 2007
  6. ↑ а б в г д е ж з и Проф. Здравко Митков // old.natfiz.bg. Посетен на 5 февруари 2023.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Здравко_Митков&oldid=12202195“.