Посолство на България във Вашингтон
| Посолство на България във Вашингтон | |
 Сградата на посолството през 2011 г. | |
 Местоположение във Вашингтон | |
| Местоположение |  Вашингтон, САЩ |
|---|---|
| Статут | посолство |
| Посолство на България във Вашингтон в Общомедия | |
Посолството на България в Вашингтон е официалната дипломатическа мисия на България в САЩ. То е разположено на ул. „22-ра улица NW“ 1621 (1621 22nd NW Street) във федералната столица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Инициативата за установяване на дипломатически отношения между София и Вашингтон принадлежи на българската страна. През 1892 г. представителят на България в Цариград провежда първите разговори със сътрудници на легацията на САЩ. Сондажите приключват успешно през 1901 г., когато между двете страни е постигнато споразумение американският пълномощен министър в Цариград да бъде акредитиран и в София. [1]
Княжество България и САЩ установяват дипломатически отношения през 1903 година. Тогавашният пълномощен министър за Гърция, Румъния и Сърбия, е упълномощен и за България. Той връчва акредитивните си писма на княз Фердинад на 19 септември 1903 г. На 22 септември 1908 г. България обявява независимостта си от Османската империя. На 3 май 1909 г. държавният секретар на САЩ изпраща телеграма до Хъчесън, временно изпълняващ длъжността дипломатически представител за България, с която информира за нареждането на президента на САЩ да се предадат неговите поздравления до цар Фердинанд за приемането на България в общността на суверенните и независими държави. С този акт САЩ признава независмостта на Царство България.[2]
На 10 декември 1914 г. Стефан Панаретов е назначен за български пълномощен министър в САЩ. Официално българската легация във Вашингтон е открита на 16 януари 1915 г.
Под натиск, оказан от Германия, България обявява война на САЩ на 13 декември 1941 г. Посланикът на България в САЩ Димитър Наумов научава за войната от вестниците. Уверен, че става дума за грешка, Наумов с открита телеграма поискал опровержение от София и съобщил, че „слуховете за обявяване на война са повече от невероятни и комични“ и че в САЩ се приема за невероятно България да обяви война на Америка. Пълномощният министър Джордж Х. Ърл III напуска София в края на декември. САЩ обявяват война на България едва на 5 юни 1942 година.[2]
През 1945 г. по силата на споразумение за установяване на Съюзническа контролна комисия в България, на 17 октомври 1945 г. във Вашингтон е изпратен генерал Владимир Стойчев като политически представител на България. След влизането в сила на Парижкия мирен договор през септември 1947 г. дипломатическите отношения са възстановени, но само след три години Държавният департамент замразява дипломатическите отношения с България. Причината е, че в началото на 1950 г. американският пълномощен министър Доналд Хийт е обвинен в шпионаж и е обявен за „персона нон грата“.[1]
САЩ и България се споразумяват да възобновят дипломатическите си отношения на 24 март 1959 г.[2] след като българските власти са поднесли официално извинение по случая „Хийт“.[1]
По инициатива на президента на България Желю Желев през 1996 г. пред сградата на посолството във Вашингтон е издигнат паметник на Васил Левски.
През 2003 г. Сенатът и Камарата на представителите на САЩ, както и Народното събрание на Република България, приемат резолюции по повод 100-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете страни.
Посланици и ръководители на дипломатическата мисия
[редактиране | редактиране на кода]
- Стефан Хаджиилиев Панаретов (1914-1925)
- Симеон Трайчев Радев (1925–1933)
- Стоян Владимиров Петров-Чомаков (1933-1936)
- Димитър Анастасов Наумов (1936-1941)
- Прекъснати дипломатически отношения (1941-1947)
- Нисим Юда Меворах (1945-1947)
- Петър Георгиев Вутов - управляващ мисията (1948-1950)
- Прекъснати дипломатически отношения (1950-1959)
- Петър Георгиев Вутов (1960-1962)
- Кирил Господинов Щерев - управляващ мисията (1962-1963)
- Любомир Димитров Попов - пълномощен министър (1963-1965).
- д-р Любен Николов Герасимов (1966-1973)
- Любомир Димитров Попов (1974-1977)
- Константин Николов Григоров (1978-1980)
- Стоян Илиев Жулев (1980-1988)
- Величко Филипов Величков (1988-1990)
- Огнян Райчев Пишев (1991-1994)
- Снежана Дамянова Ботушарова (1994-1998)
- Филип Димитров Димитров (1998 – 2001)
- Елена Бориславова Поптодорова (2002-2008)
- Лъчезар Йорданов Петков (2008-2009)
- Тихомир Ангелов Стойчев - управляващ мисията (2009-2010)
- Елена Бориславова Поптодорова (2010 – 2016)
- Тихомир Ангелов Стойчев (2016 - 2022)
- Георги Панайотов (2022-)
