Направо към съдържанието

Любен Герасимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любен Герасимов
Роден
Починал
1993 г. (86 г.)

НаградиГерой на социалистическия труд
Орден „Георги Димитров“
орден „9 септември 1944“

Любен Николов Герасимов е български дипломат и политик от БКП.

Роден е на 9 септември 1906 г. в Ески Джумая в семейството на учител. Член е на БКП от 1931 г. През 1926 г. завършва трета мъжка гимназия в София. От 1926 до 1931 г. учи във Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет. В периода 1933 – 1944 г. работи в Института за народно здраве, където завежда отдел по производство на серуми за хуманната медицина. През 1934 г. специализира микробиология. Член на БОНСС. Арестуван е за комунистическа дейност. От 1938 до 1941 г. е отговорник на сектор на БКП във втори партиен район. През 1942 г. става член на Областния комитет на БКП в София и секретар на Областния комитет на ОФ. От 1944 до 1948 г. е секретар на Софийския комитет на ОФ. Член на Националния съвет на ОФ и на редколегията на сп. „Стопански проблеми“. От 1948 г. е доцент по микробиология към Ветеринарно-медицинския факултет.

От 1945 до 1948 г. е член на ЦК на БКП, след което до 1957 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От 1949 до 1951 г. е посланик на България в Унгария. Между 1951 и 1956 г. е заместник-министър на външните работи. В периода 1956 – 1963 г. е посланик на България в СССР. От 11 юли 1957 до 2 април 1976 г. е член на ЦК на БКП. След като дипломатическото представителство на България в САЩ е издигнато в ранг на посолство през 1966 г. Любен Герасимов е назначен за извънреден и пълномощен посланик на България в страната. Остава на този пост до 1973 г., когато се пенсионира. С указ № 1372 от 22 септември 1976 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Награждаван е още с ордени „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ I ст., „9 септември 1944 г.“, два ордена „Георги Димитров“ и съветския орден „Отечествена война“.[1]

Любен Герасимов умира през 1993 година.[2]

  1. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 338
  2. Методиев, Момчил. Нюйоркски митрополит Андрей. София, Рива, 2016. ISBN 978-954-320-561-5. с. 345.