Портрет на Галеацо Санвитале

Портрет на Галеацо Санвитале
	Портрет на Галеацо Санвитале
Художник	Пармиджанино
Година	1524 г.
Техника	маслени бои върху дърво
Размери	109 × 81 cm
Изложена	Музей Каподимонте, Неапол, Италия
	Портрет на Галеацо Санвитале в Общомедия

„Портрет на Галеацо Санвитале“ (на италиански: Ritratto di Galeazzo Sanvitale) е картина на италианския художник Пармиджанино от 1524 г. Картината (109 х 81 см) е изложена в зала 12 на Национален музей „Каподимонте“, Неапол. Използваната техника е маслени бои върху дърво.

История

Картината е рисувана от Пармиджанино през 1524 г., както е посочено от художника на гърба ѝ. В този период той се установява във Фонтанелато, за да изографиса салона на Паола Гондзага, съпруга на граф Джан Галеацо Санвитале. Салонът се намира в двореца на фамилия Санвитале във Фонтанелато близо до Парма.

Творбата на Пармиджанино е записана през 1587 г. в инвентарната книга на фамилия Фарнезе в Парма, но според Бертино е много възможно тя да е собственост на фамилията още от 1561 г., когато Отавио Фарнезе купува земите и двореца на епископ Еукерио Санвитале. Наседил през 1550 г. имуществото на баща си граф Джан Галеацо Санвитале, епископ Еукерио го продава през 1561 г. на Отавио Фарнезе и е много възможно продажбата да е включвала и картините, намирали се в двореца.

През 1734 г. цялата Колекция „Фарнезе“, наследена от крал Карлос III, е преместена в Неапол, от където през 1799 г. картината попада в ръцете на френските републиканци и е прехвърлена на склад в Рим. Година по-късно тя е изпратена на крал Фердинанд IV, намиращ се по онова време в Палермо, където престоява заедно с краля до 1816 г., преди да бъде върната отново в Неапол.

При многото прехвърляния на собствеността се изгубва представата както за образа изобразен на картината, така и за автора на произведението. Първоначално се счита, че е изобразен Христофор Колумб, а автор е Рафаел, за което може би се съди по украшението върху шапката, изобразяващо Херкулесови стълбове. Луиджи, потомък на сем. Санвитале, по писмени документи, съхранени от фамилията, доказва, че на картината е изобразен неговият предшественик граф Джан Галеацо Санвитале, а Корадо Ричи доказва, че автор на картината е Пармиджанино.

Описание

Това е портрет, който има за цел да възвеличае образа на графа и да създаде силно впечатление на гостите му, за което се съди по богатството на предметите и съвършения костюм, изобразени на картината, определящи благородническите интереси, финеса и величието на граф Джан Галеацо Санвитале.

Портретът на графа, тогава 28-годишен, е най-съвършената изработка на Пармиджанино. Изобразен до кръста, седнал в елегантен за времето си стол, графът е насочил интензивен поглед към зрителя. Той е облечен в черен костюм според модата на времето, от който излизат два ръкава от тежък червен плат, украсени от последователни отвори, които разкриват пухкава бяла риза с бродерия върху маншета. Шапката е в същия червен цвят, с елегантни порязвания по ръба, позлатени мъниста, перо и камео за украса. Това е облекло от френската мода по това време, по което можем да съдим и за политическата ориентация на граф Джан Галеацо Санвитале.

В лявата ръка, на която е облегната дръжката на меча, графът държи кожена ръкавица. Ръката лежи върху подлакътника на стола и е украсена със златен пръстен с камък върху малкия пръст. Дясната ръка, която е все още в ръкавица, показва на зрителя бронзов медал, носещ два символа. Тези символи се четат от учените по два различни начина, като „С“ и „F“, което би означавало „граф Фонтанелато“, или цифрата 72, за която има няколко тези, свързани с алхимията и представящи връзката между Луната и Юпитер. Тук обаче източниците, даващи представа за графа, не го свързват с алхимията. Пармиджанино е бил свързан с тази наука, но учените на намират смисъл в това художникът да кодира символи в картината на клиента си.

Лицето с магнетичен външен вид е осветено отдясно, подчертавайки лекия и гладък тен, меката брада, дългите мустаци и леките къдрици на косата. Челото е открито, очите са чисти и изразителни, носът е прав. Трябва да е имало известна интимност между художника и субекта, за да може така ефективно да се изразят младостта, гордостта и богатите интереси на графа, воин и благородник в същото време.

На масата зад графа се виждат добре поддържани части от блестяща броня и маска – символи, илюстриращи характера на воин. Отвъд стената отдясно се открива изглед към разлистено дърво, което е майсторски подчертан приятен декоративен елемент.

Картината, изработена много прецизно, очевидно следва каноните на портрета от 16 век, като в действителност представя сложно преплитане на планове и ефекти. Столът е поставен напречно, а торсът е в челно положение, стената на фона е в леко наклонена позиция и в ярък контраст с буйната растителност, която може да се види от прозореца. Дори светлината по същество осветява само лицето и ръцете на Галеацо Санвитале, а върху лъскавата броня е изобразена посредством малка резка.

Галерия

Дворецът на сем. Санвителе във Фонтанелато
Фреска на Пармиджанино от салона на Паола Гонзага (южната стена)
Фреска на Пармиджанино от салона на Паола Гонзага (западната стена)
Фреска на Пармиджанино от салона на Паола Гонзага (източната стена)
Фреска на Пармиджанино от салона на Паола Гонзага (северната стена)
Фреска на Пармиджанино от салона на Паола Гонзага (таванът)

Източници

Luisa Viola, Parmigianino, Grafiche Step editrice, Parma 2007.
Mario Di Giampaolo ed Elisabetta Fadda, Parmigianino, Keybook, Santarcangelo di Romagna 2002. ISBN 88-18-02236-9

Вижте също

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ritratto di Galeazzo Sanvitale в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.