Херкулесови стълбове
Херкулесовите стълбове[1] (на латински: Columnae Herculis) е название, използвано в Античността за означение на височините от европейската и африканската страна на входа на Гибралтарския пролив, както и за поставените там, според митологията, от героя Херкулес пътни знаци, под формата на колони (или като скални натрупвания), които да отбелязват най-далечната позната (тогава) на гърците в западна посока географска точка. Отвъд Херкулесовите стълбове до разгрома му от Картаген се намират владенията на полиса Тартес.[2]
Конкретизирането на Херкулесовите стълбове, като скали (съответно - и като места на предполагаемото поставяне на колоните) не е пълно. За Северната скала/стълб (откъм Европа) е установено, че това е т.нар. Гибралтарска скала (разположена в Гибралтар, владение на Великобритания). Относно южният стълб (откъм Северна Африка) има две мнения: че е крайното възвишение на планината Джебел-Муса в Мароко или че е планината Абила край Сеута, който град е владение на Испания.
Освен като стълбове, с гранично предназначение, Херкулесовите стъблове (скалите) са описвани и като геоложко дело лично на Херакъл (Херкулес), в легенди, които му приписват не само посещение на тези отдалечени кътчета на Средиземноморието, но й окончателното оформяне на връзката му с Атлантическия океан. В някои от тях, той пробива дупка в иначе затворен залив, а в други - стеснява протока.
На финикийците района около Гибралтар е бил известен, като Стълбовете на Мелкарт, а за колоните са вярвали, че са в храма му в Кадис.[3]
Символика
[редактиране | редактиране на кода]-
Герб на Испания с двете колони.
-
Герб на Кадис.
-
Печатът на град Сан Диего (Калифорния)
-
Монумент в Гибралтар „Вратата на света“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Геркуле’совы столбы' (столпы'), Геркуле’совых столбо’в (столпо’в) (скалы в Гибралтарском проливе)
геркуле’совы столбы' (столпы'), геркуле’совых столбо’в (столпо’в) (граница, предел, крайняя степень проявления чего-н.).
Русский орфографический словарь: около 180 000 слов. / Российская академия наук. Институт русского языка им. В. В. Виноградова / О. Е. Иванова, В. В. Лопатин (отв. ред.), И. В. Нечаева, Л. К. Чельцова. – 2-е изд., испр. и доп. – Москва, 2004. – 960 с. - ↑ Хенниг Р. Неведомые земли. т.1. М. 1961. с. 75
- ↑ https://elpais.com/cultura/2021-12-18/duelo-entre-arqueologos-por-la-ubicacion-del-templo-de-hercules-melqart-en-cadiz.html