Портал:Руска империя/Руска империя-въведение

Граници на Руската империя през 1867 г., по време на най-голямото ѝ разширение.

Руската империя (на руски: Росси́йская импе́рия, на рус. дореф. правопис: Россійская Имперія) е държава, просъществувала в периода от 1721 г. до Февруарската революция и провъзгласяването на Републиката от Временното правителство през септември 1917 г. Империята е провъзгласена на 2 ноември 1721 г. в края на Северната война, когато по искане на сенаторите Петър I приема титлите Император Всеруски и Баща на Отечеството. Начело на държавата стои императорът, който има абсолютна власт до 1905 г., с изключение на кратък период в началото на управлението на императрица Анна Ивановна, когато членовете на Върховния таен съвет налагат ограничаване на нейната власт при възкачването ѝ на трона. Династията Романови управлява Руската империя от 1721 до 1762 г. Нейният клон по майчина линия от немски произход (Холщайн-Готорп-Романов) управлява от 1762 г. до свалянето на монархията. По различно време в управлението на страната, освен монарха, са участвали боляри и дворяни. През 20 век формите на достъп до институциите на властта се разширяват и до други класови групи на обществото, като степента на тяхната дейност зависи от социалната принадлежност. Държавното устройство на Руската империя е абсолютна монархия, основана на идеологическата доктрина „Православие, самодържавие, народност“ до революцията от 1905 г., която води до установяването на дуалистична монархия. По време на Февруарската революция от 1917 г. император Николай II абдикира. Веднага след това е съставено Временното правителство от членове на Временния комитет на Държавната дума, който на 14 септември 1917 г. провъзгласява страната за република, въпреки че този въпрос е от компетенцията на Учредителното събрание, което също обявява Русия за република на 18 януари 1918 г.

В началото на 20 век Руската империя е втората по големина държава в света (след Британската империя). Като най-голямата държава в Евразия, тя е била разположена в Източна и Северна Европа, Северна и Централна Азия, а до 1867 г. в Северна Америка. Столици на Руската империя са били Санкт Петербург (1721 – 1728, 1732 – 1917) и Москва (1728 – 1732). Населението на империята през 1722 г. е около 14 млн. души. През 1897 г. в Руската империя (заедно с Финландия) живеят 128,2 млн. души, което по това време е третата по численост на населението страна в света след Империята Цин (Китай) и Британска Индия. Към началото на 1914 г. населението на Руската империя достига 178,4 милиона души. В различните периоди икономиката на империята има различни форми и размери. До 1861 г., както и в някои други страни от този период (Австрийска империя, Прусия, Кралство Дания), част от селяните (около 37% през 1861 г.) са били крепостни и не са имали лична свобода. След премахването на крепостничеството икономиката започва да расте бързо и до 1913 г. Руската империя заема 3-то място в света по БВП след Британската империя и Съединените щати.