Дания

Кралство Дания
Kongeriget Danmark
	Кралство Дания Kongeriget Danmark
	Знаме Герб
	Девиз: Guds hjælp, folkets kærlighed, Danmarks styrke; Божията помощ, любовта на хората, силата на Дания
	Химн: Der er et yndigt land
	Местоположение на Дания
География и население
Площ	42 925,46 km²; (на 130-о място)
Води	1,74%
Климат	умерен
Столица	Копенхаген
Най-голям град	Копенхаген
Официален език	датски език
Религия	75,8% християнство; —74,3% лутерани; —1,5% други християни; 19,1% нерелигиозност; 4,4% ислям; 0,7% други религии
Демоним	датчанин
Население (2023)	5 935 619; (на 114-то място)
Население (2018)	5 789 957
Гъстота на нас.	136 души/km²
Градско нас.	88,1%; (на 22-ро място)
Управление
Форма	унитарна парламентарна конституционна монархия
Крал	Фредерик X
Министър-председател	Мете Фредериксен
Организации	ЕС, НАТО
Законодат. власт	Фолкетинг
История
Консолидация	ок. 710 г.
Конституционен акт	5 юни 1849 г.
Членство в ООН	24 октомври 1945 г.
Влизане в ЕС	1 януари 1973 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)	411,0 млрд. щ.д.; (на 53-то място)
БВП на човек (ППС)	69 273 щ.д.; (на 11-то място)
БВП (ном., 2022)	386,7 млрд. щ.д.; (на 41-во място)
БВП на човек (ном.)	65 713 щ.д.; (на 10-о място)
ИЧР (2021)	0,948 (много висок); (на 6-о място)
Джини (2021)	27,0 (нисък)
Прод. на живота	80,8 години; (на 31-во място)
Детска смъртност	4,2/1000; (на 47-о място)
Грамотност	99%; (на 18-о място)
Валута	Датска крона (DKK)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятно време	CEST (UTC+2)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	DK
Интернет домейн	.dk
Телефонен код	+45
ITU префикс	OUA-OZZ; XPA-XPZ; 5PA-5QZ
Официален сайт	denmark.dk
	Дания в Общомедия

Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 42 954 km² (без отвъдморските територии)^[2].

История

Основна статия: История на Дания

ок. 12500 пр.н.е. – имиграция на първите племена към Ютландия
3900 пр.н.е. – развитие на животновъдството и растениевъдството
1000 пр.н.е. – развитие на търговията (бронзова епоха)
0 – Желязна епоха
ок. 450 – преселване на англи и юти към Британските острови
ок. 800 – установяване на феодализма, начало на викингските експедиции, обединяване на датските племена под предводителството на рода Скьолдунг
826 – първа християнска мисия в Дания
866 – 867 – завоюване на град Йорк и Североизточна Англия
950 – умира първият датски крал – Хорм I Стари
ок. 962 – установяване на християнството
965 – 985 – крал Харалд I Синезъби включва в територията на кралството полуостров Ютланд, Датския архипелаг и Сконе (Южна Скандинавия)
1015 – 1034 – Англия и Норвегия под датско владичество
1086 – Голямо въстание срещу датската власт в Норвегия; то е неуспешно, но крал Кнуд IV Свети е убит
1157 – 1182 – крал Валдемар I Велики довежда до нов разцвет на Дания. Военна експанзия. Първи „Златен век“ на Дания
1180 – 1181 – антифеодално въстание в Сконе (неуспешно)
1182 – 1202 – крал Кнуд V
1202 – 1241 – крал Валдемар II
1219 – завоюване на Северна Естония
1227 – поражение в битката при Борнхьовед. Загуба на Северна Естония.
1282 – феодалите принуждават крал Ерик V да подпише харта за намаляване на кралските правомощия. Начало на гражданска война между олигарси-феодали и кралски лоялисти.
1320 – поражение за лоялистите, ликвидация на кралската власт
1321 – разпадане на Дания на 17 княжества
1340 – 1375 – крал Валдемар IV Аттертаг възстановява монархията.
1397 – основаване на Калмарската уния. Норвегия, Швеция, Финландия, Фарьорските острови, Гренландия и Исландия са под властта на датската корона.
1448 – 1481 – крал Кристиан I
1460 – крал Кристиан I е избран за херцог на Шлезвиг и граф на Холщайн, при което тези територии влизат в състава на Дания.
1479 – откриване на Копенхагенския университет
1523 – Швеция излиза от унията и е обявена за независимо кралство
1660 – 1661 – установяване на абсолютизма
1666 – основаването на датски колонии на Карибите
1807 – битката при Копенхаген (Обединеното кралство срещу Кралство Дания)
1814 – Норвегия излиза от унията и е обявена за независимо кралство
1848 – край на абсолютизма
1849 – първата датска конституция
1864 – поражение в Датско-немската война, което води до загубата на Шлезвиг и Холщайн
1914 – 1918 – Неутралитет по време на Първата световна война
1915 – права на жените
1920 – в Шлезвиг успешно се провежда референдум за връщането му в територията на Дания
1940 – 1945 – нацистка окупация
1945 – основаване и членство в ООН
1949 – членство в НАТО
1973 – членство в ЕС
2002 – Копенхаген е избран за столица на културата за 17-и пореден път
2009 – датски войски разбиват талибаните в Афганистан и проправят път за инспектори на ООН
2012 – отбелязва се 40-ата годишнина на Нейно Величество Маргрете II като кралица на Дания, Гренландия и Фарьорските острови

География

Географско положение, граници, големина, брегова линия

Дания е разположена в северната част на Средноевропейската равнина като заема полуостров Ютланд (29 766 km²) и 474 острова, от които 97 са населени. Най-големите острови са Шеланд (7031 km²), Фюн (2976 km²), Лолан (1243 km²), Борнхолм (588 km²). На север протока Скагерак я отделя от Норвегия, а на изток протока Категат – от Швеция. Единствената сухоземна граница на страната е на югозапад с Германия и е с дължина 68 km. На запад се мие от водите на Северно, а на изток – от водите на Балтийско море. В тези си граници площта на страната възлиза на 42 925 km². Общата дължина на бреговата линия е 7314 km. Бреговете на запад и северозапад са праволинейни, ниски, с пясъчни дюни, отделящи лагуните Ринкьобингфиорд, Нисумфиорд и др. от Северно море, с което са съединени само с тесни протоци. На югозапад бреговата ивица е изпъстрена с марши и вати. Източните (балтийски) брегове са силно разчленени от коси и други акумулативни форми на релефа.^[3]

Територията на Дания, се простира между 54°34′ и 57°45′ с.ш. и между 8°04′ и 15°09′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

крайна северна точка – (57°45′08″ с. ш. 10°37′26″ и. д. / 57.752222° с. ш. 10.623889° и. д.57.752222, 10.623889), нос Скаген, на северния бряг на полуостров Ютланд.
крайна южна точка – (54°33′33″ с. ш. 11°58′10″ и. д. / 54.559167° с. ш. 11.969444° и. д.54.559167, 11.969444), нос Гесер Оде, на южния бряг на остров Фалстер, на брега на Балтийско море.
крайна западна точка – (55°33′37″ с. ш. 8°04′21″ и. д. / 55.560278° с. ш. 8.0725° и. д.55.560278, 8.0725), нос Блованс Хук, на брега на Северно море.
крайна източна точка – (55°05′30″ с. ш. 15°09′23″ и. д. / 55.091667° с. ш. 15.156389° и. д.55.091667, 15.156389), на източния бряг на остров Борнхолм, на брега на Балтийско море.

Релеф, геоложки строеж

Равнинният релеф на страната е обусловен от положението ѝ в пределите на тектонска платформа, изградена от къснокредни и по-млади наслаги, с изключение на скалистия остров Борнхолм, разположен в периферията на Балтийския щит. Добре са се съхранили следи от заледявания, покриващи територията на Дания през плейстоцена. На запад в Ютланд са разпространени пясъчни, зандрови и моренни равнини, а на север и изток релефът е хълмист с ниски ридове съставляващи крайните ледникови морени с максимална височина връх Юдинг Сковей 173 m и многочислени езера. В най-северните части са разпространени стъпаловидни морски равнини.^[3]

Климат, води

Климатът на Дания е умерен, морски с мека неустойчива зима, прохладно лято и разтегнати преходни сезони. Средната февруарска температура е 0°С, а средната юлска – 15 – 16°С. На запад годишната сума на валежите е 750 – 800 mm, а на изток – 600 mm, като 90% от тях са във вид на дъжд. Максимумът на валежите е през есента, а минимума през пролетта и началото на лятото. Често явление са гъстите мъгли.^[3]

Средни температури за Копенхаген (°C)
температура	яну	фев	мар	апр	май	юни	юли	авг	сеп	окт	ное	дек
минимална	–1	–2	0	3	7	11	13	13	10	7	3	0
максимална	2	3	6	11	16	19	21	21	17	12	7	4

В страната преобладават малките реки с дъждовно подхранване, като най-големи са Гудено (176 km), Сторо (104 km) и Вардео (100 km). Те са с ясно изразено зимното пълноводие и лятно маловодие. Има множество проточни езера, предимно с ледников произход, като най-голямо е Аресьо (41 km²), разположено на остров Шеланд. В страната има доста блата, които интензивно се осушават.^[3]

Почви, растителност, животински свят

Почвите на запад са предимно подзолисти, а на изток – кафяви горски, силно окултурени. По ниските морски крайбрежия са развити ливадно-алувиални почви. Естествената растителност на Дания е силно изменена от човешката дейност. Горите заемат около 12% от нейната площ. На запад все още има остатъци от тревиста пустош и малки дъбови гори. Тук интензивно се провеждат залесителни мероприятия, като се засаждат предимно бор и смърч. На изток има окултурени букови и дъбови гори. Големи части от страната са заети от селскостопански масиви. В малките датски гори се срещат сърна, благороден и петнист елен, кошута, белка, фазан. Селскостопанските масиви се обитават от зайци, различни видове птици и гризачи. По крайбрежията има богата птича фауна.^[3]

Природни райони

В зависимост от геоложкия строеж, релефа, климата, почвите и растителността територията на Дания се поделя на 4 природни района.

Западноютландски район – по време на плейстоценското заледяване районът не е засегнат. Има значително по-влажен климат в сравнение с другите райони и значителни части са обхванати от тревисти пустоши. Крайбрежните марши са покрити с пищни пасища.
Източнодатски район (Източен Ютланд и Датския архипелаг) – той е силно разчленен от морски протоци и канали и най-сериозно усвоен. Има множество малки езера, съединен с канали и реки. По ниските хълмисти райони са развити силно окултурени дъбово-букови гори.
Северодатски район (Северен Ютланд и остров Венсюсел) – отличава се с разпространение на стъпаловидни морски равнини и малки масиви от дъбови гори.
Остров Борнхолм – широко разпространение имат кристалните формации на Балтийския щит, оголени в централните и северни части на острова. По югоизточното и западното крайбрежия има естествени дюни. На острова се срещат малки горички от лиственица, бук, смърч и бор.^[3]

Население

Основна статия: Население на Дания

Населението е 5 840 045 души (2020), от тях 95,5% са датчани. Средната гъстота е 130 души/km². Официалният език е датски. Религия: християнство. Официалната и държавна църква на Дания е Евангелската лутеранска църква.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Дания

Дания е конституционна монархия, в която министър-председателят е глава на правителството, с многопартийна система.

Върховният орган на законодателната власт в Дания е еднокамарен парламент (Folketing), избиран за срок от 4 години от гражданите на страната, навършили 18-годишна възраст. От 1953 година еднокамарният парламент се състои от 179 души (135 – избрани чрез пропорционална система, основаваща се на всеобщо гласуване в 23 избирателни района; 40 допълнителни изборни места се разпределят между партиите-участници в изборите по списъци в съотношение с общия брой на гласовете в изборите, и по едно място е избирано от Фарьорски острови и от Гренландия.

Изпълнителната власт принадлежи на правителството на Дания начело с министър-председател; монархът назначава министър-председателя въз основа на препоръка от лидерите на парламентарните партии.

Съдебната власт се състои от Върховен съд на Дания, има още 2 съда на втора инстанция (за Ютландия и за островите), както и по-ниски съдилища. Властта на монарха е изпълнителна и той я дели с министър-председателя.

Международна политика

Член на ООН, Европейския съюз, НАТО, Северно отбранително сътрудничество.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Дания

Страна/Регион	Население	Площ (km²)	Гъстота (д/km²)
Дания	5 484 723	42 954	127
Фарьорски острови (Дания)	47 017	1399	34
Гренландия (Дания)	56 916	2 175 600	0,026

До 1 януари 2007 г. територията на Дания е разделена на 13 административни единици наречени амти, и една столична област. След извършена реформа от 2007 г. амтите са преструктурирани в 5 големи административни региона както следва:

Всяка от областите на свой ред се състои от общини, или комуни (на датски: Kommune). Има и два автономни региона – Гренландия и Фарьорските острови. Двата автономни региона имат по-широко самоуправление и са представени с по две места в датския парламент.

Стопанство

Основна статия: Икономика на Дания

Дания е високо развита индустриално-аграрна страна. В промишлеността преобладават малки и средни предприятия. Водещи отрасли са металообработване, машиностроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна промишленост. Добива се нефт (9 млн. т годишно) и газ (5 млрд. km³). Селско стопанство е високо продуктивно, механизирано. Обемът на земеделската продукция и животновъдството надвишава три пъти потребностите на населението на Дания. В отрасъла са заети 6% от трудоспособното население.

Паричната единица на Дания е кроната, която фактически е вързана към еврото. Едно евро се обменя за 7,45 датски крони, а един щатски долар се обменя за 4,7 крони приблизително. Дания отказва да смени паричната си единица след влизането си в ЕС след референдум, в който едва 0,9% гласуват ЗА смяна на паричната единица.

Дания е и дом на много мултинационални компании като A. P. Moller-Maersk Group (международно корабоплаване), Lego (детски играчки), Bang & Olufsen (hi-fi оборудване), Carlsberg (бира), Vestas (вятърни турбини), Novozymes (ензимни биотехнологии) и фармацевтични компании – Lundbeck и Novo Nordisk.

Култура

Основна статия: Култура на Дания

От епохата на викингите са останали няколко известни паметници – крепостите Трелебор (на датски: Trelleborg), Агерсбор (на датски: Aggersborg) и Фюркат (на датски: Fyrkat) и Линхолм Хойе (на датски: Lindholm Høje). През 10 век са построени дървени, а през 11 век – каменни базилики. Най-известните катедрали във Вибор и в Рибе, църквата в Калунбор и замъците Себор и Вординбор са построени в романски стил, а катедралите в Роскиле и Оденсе в – готически стил. Замъците Фредериксборг в близост до град Хилерьод и Кронбор в Хелсингьор (Елсинор), са ползвани за прототипи на действието на пиесата Хамлет от Шекспир. Едни от най-красивите сгради се строят по време на управлението на крал Кристиан IV (1588 – 1648). Това са здания в стил барок, а построените малко по-късно са в стил рококо. Кралят се е възхищавал и опитвал да подражава на архитектурата в Амстердам.

Световноизвестната статуя на русалката от персонажа на добре познатата приказка от Андерсен е символ на страната, подобно на Айфеловата кула в Париж.

През 2015 г. Дания е на трето място по свобода на пресата в света по класация на „Репортери без граници“ (+4 места спрямо предходната година)^[4].

Транспорт

Дания е стратегически транспортен център. През 2000 г. е отворен мостът Йо̀ресун, свързващ Копенхаген и шведския град Малмьо, благодарение на който между Скандинавия и Централна Европа функционират пътни и железопътни връзки. Дания е свързана с Германия, Швеция и Норвегия чрез редовни фериботни линии.