Pater Patriae
Pater Patriae (от латински: „Баща на отечеството“) е древноримска почетна титла, давана от Сената за изключителни заслуги пред Републиката или Империята. В по-ново време, подобна титла се присъжда на представителни органи на властта в много, основно европейски, страни.
Римски период
[редактиране | редактиране на кода]За първи път тази титла е дадена на политика и оратор от периода на Късната Република Марк Тулий Цицерон за неговото участие в потушаване на Заговора на Катилина, станал по време на неговата служба като консул през 63 пр.н.е..
Вторият притежател на титлата става през 45 пр.н.е. Гай Юлий Цезар, който става пожизнен диктатор на Древен Рим и фактически едноличен владетел на Римската Република.
Наследникът на Цезар, Октавиан Август, не прави титлата част от задължителните императорски регалии, за разлика от титлите Император, цезар, Август, princeps senatus, pontifex maximus и tribunicia potestas. Гай Светоний Транквил пише, че на наследника на Август – Тиберий това званието също е предложено, но той го отказва.[1]
С времето тази титла е давана на много римски императори, предимно след дълго управление или при условия, когато императора е много уважаван от Сената, както в случая с император Нерва.
Хронологически списък на римските „Pater Patriae“
[редактиране | редактиране на кода]- Всички изброени, без Марк Цицерон и Юлий Цезар, са римски императори
- Марк Тулий Цицерон, 63 пр.н.е.
- Юлий Цезар, 45 пр.н.е.
- Октавиан Август, 5 февруари 2 пр.н.е.
- Калигула, 37
- Клавдий, януари 42
- Нерон, 55
- Веспасиан, 70
- Тит Флавий Веспасиан, юни 79
- Домициан, 14 септември 81
- Нерва, септември 96
- Траян, 98
- Адриан, 128
- Антонин Пий, 139
- Марк Аврелий и Луций Вер, 166
- Комод, 177
- Септимий Север, 193
- Каракала, 199
- Макрин, юни 217
- Хелиогабал, юли 218
- Гордиан III, май 238
- Проб, юли 276
- Диоклетиан, 20 ноември 284
- Максимиан, 1 април 286
- Константин I, 307
Други „Бащи на отчеството“
[редактиране | редактиране на кода]По-долу е посочен списък на хората, признати като „Бащи“ на страни или народи.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Гай Салустий Крисп Заговорът на Катилина
- Публий Корнелий Тацит История
- Гай Светоний Транквил Животът на 12-те цезари
- Амиан Марцелин Деяния
