Портал:История на България/Избрана личност/Седмица 44

Вичо Дионисиев Диков е български и руски офицер, генерал-лейтенант. Командир на 7-и пехотен Преславски полк през Сръбско-българска война (1885), Началник на Щаба на Българската армия (1907) и командир на 4-та армия през Междусъюзническа война (1913).

Роден е на 2 ноември 1861 г. в село Бейдауд (Тулчанско, Северна Добружда), тогава в пределите на Османската империя. Баща му – Дионисий Диков е свещеник в Бейдауд. Брат му – Курти Диков е учител. Завършва класното училище в Тулча. Умира на 5 май 1928 г. в София, Царство България.