Портал:Византия/Избрана статия

Михаил Псел (на гръцки: Мιχαηλ Ψελλος) е византийски философ, държавник и духовник, една от значимите фигури в динамичния политически и културен живот на Византийската империя през 11 век. Играе важна роля при управлението на императорите Михаил V Калафат (1041-1042) и Константин IX Мономах (1042-1055), a при Михаил VII Дука (1071-1078) е пръв министър. Широките познания по антична философия, право и риторика му носят поста първи ипат (консул) на философите и печелят признанието на императорския двор. Псел изиграва важна роля в развитието на византийската духовност, за оформянето на индивидуализма на учената мисъл от 11 век в противовес с енциклопедичното, еклектично и лишено от ярко новаторство предходно столетие. Литературното наследство на Псел е дотолкова многообразно и голямо, че дълго време изследвачите са предполагали наличието на няколко книжовници-епигони. То включва - историческото съчинение Хронография, догматическото За силата на демоните, многобройни писма до императорите Исак I Комнин, Константин X Дука и прочее, и слова до император Константин IX Мономах, кесариса Ирина, епископа на Евхаита Йоан и т.н. още »

Списък на подстраниците

Константинопол е столица на Римската империя (330 – 395), Византия (395 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922). Официално е преименуван на неговото съвременно турско име Истанбул през 1930 г. Градът е основан от римския император Константин Велики, търсещ място за нова столица. В строителството му участват над 1 милион роби и колонати. Построена е огромна система от ровове и стени, правещи града практически непревземаем до развитието на артилерията. В продължение на векове той е най-многолюдният град в Европа и средище на средновековната наука и култура. През 12 век има население от един милион и двеста хиляди души. още »

---

Михаил Псел (на гръцки: Мιχαηλ Ψελλος) е византийски философ, държавник и духовник, една от значимите фигури в динамичния политически и културен живот на Византийската империя през 11 век. Играе важна роля при управлението на императорите Михаил V Калафат (1041-1042) и Константин IX Мономах (1042-1055), a при Михаил VII Дука (1071-1078) е пръв министър. Широките познания по антична философия, право и риторика му носят поста първи ипат (консул) на философите и печелят признанието на императорския двор. Псел изиграва важна роля в развитието на византийската духовност, за оформянето на индивидуализма на учената мисъл от 11 век в противовес с енциклопедичното, еклектично и лишено от ярко новаторство предходно столетие. Литературното наследство на Псел е дотолкова многообразно и голямо, че дълго време изследвачите са предполагали наличието на няколко книжовници-епигони. То включва - историческото съчинение Хронография, догматическото За силата на демоните, многобройни писма до императорите Исак I Комнин, Константин X Дука и прочее, и слова до император Константин IX Мономах, кесариса Ирина, епископа на Евхаита Йоан и т.н. още »

---

Corpus Iuris Civilis (Свод на гражданското право) е основополагаща колекция от трудове в областта на юриспруденцията, изработена в периода 529 - 534 година по заповед на император Юстиниан I, но издадена след смъртта му. В средата на V век той предприема и завършва мащабно дело по кодификацията на действащото право като право не само на Византийската империя, но и на територията на цялата бивша Римска империя, въпреки че Западната империя е вече завладяна от остготите. Юстиниан забранил да се тълкува Corpus Iuris Civilis, за да не бъде извратен неговият смисъл. още »

---

Василий I Македонец (гръцки: Βασίλειος Α΄ο Μακεδών), е византийски император от 23/24 септември 867 г. до 29 август 886 година. Василий I e възприеман от византийците като един от най-великите им императори, основател на най-великолепната византийска династия - Македонската, и инициатор на ренесанса на византийското изкуство. Мнението на съвременните историци обаче е далеч не толкова ласкателно, тъй като реформите традиционно приписвани на него, са били всъщност започнати от неговия предшественик Михаил III, когото Василий убива още »

---

Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров. Те започват още преди трайното установяване на племената начело с Аспарух в североизточната част на полуострова в последната четвърт на VII век и преминават през няколко етапа. До началото на IX век държавата на Аспарух и неговите наследници успява да се утвърди върху територии на Източната римска империя между Стара планина и долното течение на Дунав. През периода IX-X век борбата между Византия и България е съществен фактор за засилването на българската държава, за превръщането ѝ в централизирана монархия, както и за промяната на етническия профил на населението ѝ. Разредени от продължителни периоди на мир, войните не пречат на взаимното икономическо и културно влияние, особено върху България след покръстването през 864 – 866 г. Българо-византийските войни не завършват със завладяването на България от император Василий II през 1018 – 1019 г. В периода на византийското владичество (до 1186 г.) българите вдигат няколко неуспешни въстания. Въстанието на Асен и Петър през 1185/1186 г. води до създаване на второто българско царство със средище в Търново. В началото на XIII век, при цар Калоян, възстановената българска държава обхваща отново (както три века по-рано) Мизия, Тракия и Македония, а в периода 1204 – 1261 г. се намесва активно в борбата между Епир, Никея и западноевропейските кръстоносци за наследството на временно унищожената Византия. От втората половина на XIII век насетне съперничеството между българи и византийци преминава в по-тесен териториален обхват (Тракия), успоредно с военно-политическото западане на двете държави и появата на нови регионални сили (Унгария, Златната орда, Сърбия, турци). Това съперничество улеснява проникването на османските турци на Балканите в средата на следващото столетие, в резултат на което и България, и Византия са покорени от османците. още »

---

Ирина Сарандапихина (на гръцки: Ειρήνη Σαρανταπήχαινα; ок. 752 – 9 август, 803), известна повече като Ирина Атинянката (на гръцки: Ειρήνη η Αθηναία), е византийска императрица от 797 до 802 г. Тя е първата жена в историята на Византийската империя, която управлява еднолично от свое име. Като монарх тя се нарича и титулува „василевс на ромеите“, вместо „августа“ или „василиса“ (императрица), въпреки че на монетите, сечени по нейно време, е наречена „василиса“. Ирина е съпруга на византийския император Лъв IV Хазарски. След смъртта му е регент на сина си Константин VI, когото в крайна сметка ослепява и отстранява от управлението на империята. Заради постановленията на свикания по нейно време Седми вселенски събор в Никея (Втори Никейски събор) и връщането на православния култ към иконите, Ирина е канонизирана за светица. още »

---

„Света София“, или „Светата Премъдрост Божия“ (на гръцки: Αγία Σοφία, на латински: Sancta Sophia), е бивша престолна църква на Византийската империя в Константинопол (дн. Истанбул), превърната в джамия от османските завоеватели през 1453 г. След 1934 е превърната в музей. Построена е само за 5 г. (532-537 г. сл. Хр.). Счита се за най-яркия пример за византийска архитектура и поради размера си и архитектурните и инженерни постижения е една от най-великите сгради на Античността. още »

---

Флавий Велизарий (на латински: Flavius Belisarius) (505–565) е един от най-великите военачалници на Византийската империя и един от най-известните пълководци. Той е основният изпълнител на амбициозния проект на византийския император Юстиниан I да завладее отново голяма част от Западната Римска Империя, загубена почти век по-рано. Независимо от това, че той е относително по-малко известен от други знаменити пълководци като Юлий Цезар или Александър Македонски, способностите и постиженията му са не по-малки, ако не и по-значителни от тези на много от тях. Една от постоянните особености на кариерата на Велизарий е провеждането на военни операции в условия на частично или пълно отсъствие на помощ от страна на императора Юстиниан I и Византийската империя, независимо от което, благодарения на военния си гений, постоянно увенчава с успех. още »

---

Базиликата „Сан Витале” (в превод „Свети Виталий“) е най-известният архитектурен паметник на град Равена, Италия. Тя е един от най-бележитите примери на византийското изкуство и архитектура в Западна Европа. Сградата на този храм е едно от осемте здания от Равена, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на UNESCO (обект №788). Църквата има осмоъгълна основа, т.нар. октогон. Сградата съчетава римски елементи (куполът, формата на портите, кулите) с византийски - многоъгълни апсиди, капители, тесни тухли. Базиликата е украсена с най-богатите и пищни византийски мозайки, които са и с най-големи размери извън самия Константинопол. още »

---

Персийско-византийска война 602-628 е последната, най-продължителната (26 години) и най-изтощителната война от поредицата конфликти между Византия и Персийската империя, която изтощава и двете държави и създава предпоставки за арабското завоевание на Близкия Изток. Предишният конфликт между двете империи приключва през 591 г., след като византийският император Маврикий помага на персийския шах Хозрой да заеме сасанидския престол. През 602 г. Маврикий е убит от политическия си опонент Фока, което става повод шах Хозрой II да започне наказателна война срещу новия император. Войната се проточва повече от две десетилетия и се води на територията на целия Близък Изток и на част от Балканите: в Египет, Леванта, Месопотамия, Анатолия и дори пред стените на Константинопол. Лев Гумильов нарича тази война „Световна война на VII век”. още »

---

Флавий Василиск (на латински: Flavius Basiliscus) (починал 476/477) е Византийски император, който управлява за кратко (9 януари 475–август 476), когато император Зенон е прогонен от Константинопол вследствие на бунт.

Василиск успява да се добере до властта през 475, възползвайки се от непопулярността на император Зенон, „варварският“ приемник на Лъв, и от организирания от Верина заговор, който принуждава Зенон да избяга от Константинопол. Въпреки това, по време на краткото си управление, Василиск очуждава фундаменталната подкрепа на Църквата и на народа на Константинопол, подпомагайки монофизитската христологична позиция, противно на масово възприетата Халкедонска вяра. Също така неговата политика на подсигуряване на властта му чрез назначаване на лоялни хора на ключови постове антагонизира много важни фигури в имперския двор, включително сестра му Верина. Така че, когато Зенон се опитва да си възвърне империята, той de facto не среща съпротива, влизайки триумфално в Константинопол и пленявайки и убивайки Василиск и семейството му.

Борбата между Василиск и Зенон попречва на Източната империя да се намеси при падането на Западната Римска империя, което се случва в ранния септември 476. Когато вождът на херулите – Одоакар, детронира западния император Ромул Августул, изпращайки имперските regalia в Константинопол, Зенон току-що е възвърнал своя трон и единственото, което му остава, е да назначи Одоакар за dux на Италия, с което се слага край на Западната Римска империя. още »

---

Св. Григорий Палама (на гръцки: αγίου Γρηγορίου Παλαμά 1296— 14 ноември 1359) е средновековен византийски богослов и архиепископ на Солун, обявен за светец от Православната църква, която чества паметта му на 14 ноември (27 ноември по стар стил). още »

---

Фьодор Иванович Успенски (на руски Фёдор Иванович Успенский) е руски историк-византолог и археолог — един от най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и кулутурна история на Византия и отчасти — на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийския обществен модел се крепи на три стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел. Автор е на тритомна история на Византийската империя (1913-1948). През 1915-1928 година е редактор на "Византийский временник". още »

---

Битката при Манцикерт е водена между силите на Византийската империя и на селджукските турци на 26 август 1071 г. близо до Манцикерт, Армения (дн. Малазгирт, Турция) във византийската тема Баспракания. Селджуците нанасят решително поражение на Византийската империя и си проправят път за заселване в Анатолия, а византийският василевс Роман IV Диоген е пленен и скоро след това детрониран. Поражението при Манцикерт се счита за началото на упадъка на Византия, завършил с падането на Константинопол в ръцете на османските турци през 1453 г. Поражението не представлява незабавно бедствие, но селджуците осъзнават, че хилядолетната Римска империя, както и те и византийците наричат Византия, не е непобедима. още »

---

---

---

---

---

---

---