Направо към съдържанието

Полет 66 на „Ийстърн Еър Лайнс“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полет 66 на „Ийстърн Еър Лайнс“
Изглед от мястото на катастрофата.
Кратки данни
Дата24 юни 1975 г.
МястоМеждународно летище „Джон Ф. Кенеди“, Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ
ПричинаКатастрофа при заход в резултат на срязване на вятъра, предизвикано от микровзрив[1][Б 1]
Самолет тип„Боинг 727-225“
Авиокомпания„Ийстърн Еър Лайнс“
Кодово имеN8845E
МаршрутНю Орлиънс – Ню Йорк
Пътници116
Екипаж8
Загинали113
Оцелели11

Полет 66 на „Ийстърн Еър Лайнс“ е редовен вътрешен полет от международното летище „Ню Орлиънс“, Ню Орлиънс, Луизиана, до международното летище „Джон Ф. Кенеди“, Ню Йорк, Ню Йорк, Съединените американски щати, управляван от „Ийстърн Еър Лайнс“.[3] На 24 юни 1975 г. самолетът „Боинг 727-225“, който изпълнява полета, се разбива и избухва в пламъци, докато се приближава към международното летище „Джон Ф. Кенеди“.[4] В инцидента умират 113 от 124 души на борда.[Б 2] Метеорологичните условия на летището са влошени, преобладава гръмотевична буря,[4] а контролерът съобщава за „много слаб дъжд и мъгла“ и нулева видимост.[7] Това е най-смъртоносният инцидент с един самолет в историята на страната до този момент и остава такъв до катастрофата на самолета при полет 191 на „Американ Еърлайнс“ през 1979 г.[8][9][10]

Разследването установява, че капитанът е наясно с информацията за силно срязване на вятъра по траекторията на последния заход, но въпреки това решава да продължи.[1] В окончателния си доклад Националният съвет за безопасност на транспорта определя, че катастрофата е причинена от срязване на вятъра, след микровзрив, но неуспехът на летището и екипажа на полета да разпознаят опасността в неблагоприятните условия, също допринасят за катастрофата. Въпреки това неблагоприятните ветрове може да са твърде силни за успешен заход и кацане дори ако се разчита на показанията на полетните инструменти.[11]

Инцидентът довежда до разработването на система за предупреждение за срязване на вятъра на ниско ниво от Федералната авиационна администрация през 1976 г., която е инсталирана на 110 летища между 1977 г. и 1987 г.[12] Концепцията за микровзрив все още не е разбрана, когато става този инцидент и по-късно започват прочувания по темата.[13] Метеорологът Тед Фуджита нарича това явление „избухващи клетки“ и установява, че самолет може да бъде „сериозно засегнат“ от „избухване на въздушно течение“.[13] Теорията му обаче не е приета веднага. Въпреки това катастрофите при полет 759 на „Пан Ам“ през 1982 г. и полет 191 на „Делта Еър Лайнс“ през 1985 г. карат авиационната общност да преоцени и приеме теорията на Фуджита и започва да изследва сериозно системите за откриване и избягване такива явления.[14]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Срязването на вятъра се определя като промяна на посоката и/или скоростта на вятъра по вертикално или хоризонтално разстояние. Значително е, когато причинява промени в насрещния или опашния вятър на въздухоплавателното средство, така че то внезапно да бъде изместено от планираната траектория на полета. Това налага значително контролно действие, за да се коригира траекторията.[2]
  2. ↑ Въпреки че окончателният доклад изброява само 112 „смъртоносни“ наранявания, общо 113 души загиват в резултат на катастрофата. Един смъртен случай, пътник, който първоначално оцелява, но умира 9 дни по-късно, е официално записан като „нефатално“ нараняване. Окончателният доклад обяснява, че по това време 49 CFR 830.2 определя „фатално нараняване“ като нараняване, което води до смърт в рамките на 7 дни след злополука.[5] В съответствие с регламента този пътник е сред 12-те „нефатални“ наранявания.[6] Оттогава регламентът е преразгледан и от февруари 2016 г. всяко нараняване, което води до смърт в рамките на 30 дни, вече се счита за „смъртоносно нараняване“.[5]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б NTSB 1976-03-12, с. 3.
  2. ↑ HAZARDOUS WEATHER PHENOMENA Wind Shear // Aviation Weather Services. bom.gov.au. Посетен на 2024-12-18. (на английски)
  3. ↑ NTSB 1976-03-12, с. 1.
  4. ↑ а б Eastern Airlines jet crashes at Kennedy Airport during a thunderstorm killing more than 100 people in 1975 // nydailynews.com, 2015-06-23. Архивиран от оригинала на 2016-02-10. Посетен на 2024-12-18. (на английски)
  5. ↑ а б § 830.2 Definitions. // ecfr.gov. Посетен на 2024-12-18. (на английски)
  6. ↑ NTSB 1976-03-12, с. 6.
  7. ↑ NTSB 1976-03-12, с. 2.
  8. ↑ Wilson, Marc. 270 killed in Chicago crash, worst in U.S. history // Eugene Register-Guard. (Oregon). Associated Press, 1979-05-26. p. 1A. Посетен на 2024-12-18. (на английски)
  9. ↑ SIMON, ROGER. Worst U.S. plane crash kills 271 // UPI. Pittsburgh Press, 1979-05-26. p. A1. Посетен на 2024-12-18. (на английски)
  10. ↑ ROBERTS, CHARLES. Tape offers no clue in jet crash // Associated Press, 1979-05-27. p. 2A. Посетен на 2024-12-18. (на английски)
  11. ↑ NTSB 1976-03-12, с. 39.
  12. ↑ Darin R. Meyer, Mark A. Isaminger, and Erik A. Proseus. STUDY OF NETWORK EXPANSION LLWAS (LLWAS-NE) FAULT IDENTIFICATION AND SYSTEM WARNING OPTIMIZATION THROUGH JOINT USE OF LLWAS-NE AND TDWR DATA (PDF) // ll.mit.edu, 1999-01-10. Архивиран от оригинала на 2006-09-12. Посетен на 2024-12-18. (на английски)
  13. ↑ а б Fujita 2013-09-03, с. 1.
  14. ↑ Eastern Airlines Flight 66, N8845E // faa.gov. Посетен на 2024-12-18. (на английски)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eastern Air Lines Flight 66 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Полет_66_на_„Ийстърн_Еър_Лайнс“&oldid=12447038“.