Направо към съдържанието

Полет 152 на „Гаруда Индонезия“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полет 152 на „Гаруда Индонезия“
Самолетът, който участва в инцидента, сниман през 1988 г.
Кратки данни
Дата26 септември 1997 г.
МястоПанкур Бату, Дели Серданг, близо до международното летище Полония, Медан, Северна Суматра, Индонезия
ПричинаКонтролиран полет в терен при намалена видимост
Самолет типЕърбъс A300B4-220
АвиокомпанияГаруда Индонезия
Кодово имеPK-GAI
МаршрутТангеранг – Медан
Пътници222
Екипаж12
Загинали234
Оцелели0
Полет 152 на „Гаруда Индонезия“ в Общомедия

Полет 152 на „Гаруда Индонезия“ е редовен вътрешен полет от международното летище Сукарно-Хата, Тангеранг, до международното летище Полония, Медан, Индонезия, управляван от „Гаруда Индонезия“. На 26 септември 1997 г. самолетътЕърбъс A300B4-220“, който изпълнява полета, се разбива в планински гори близо до село Буах Набар, Сиболангит и убива всичките 222 пътници и 12 членове на екипажа на борда.[1][2] Това е най-смъртоносната авиационна катастрофа в историята на Индонезия.[3][4]

48 от телата, извадени от катастрофата, така и не са идентифицирани и са погребани в масов гроб в гробище извън летище Полония в Медан, където са погребани и 61 жертви на катастрофата на „Гаруда Фокър F28“ през 1979 г. Останалите 186 тела са идентифицирани и върнати на семействата им за лично погребение.[5]

Причините за катастрофата според официалния доклад на Националния комитет по безопасност на транспорта са объркване на екипажа „...по отношение на посоката на завиване на ляв завой вместо десен завой в критична позиция по време на радарно векторизиране...“, като това кара самолета да се спуска под зададената надморска височина. Докладът критикува обучението на пилоти, които летят както на моделите A300-600, така и на A300B4-FF. Приносът за инцидента е и повреда на системата за предупреждение за близост до земята по неопределени причини и неадекватните векторни карти, използвани в Медан.[6]

Заведени са няколко дела, свързани с жертвите, но техните защитници не успяват да докажат твърденията си, че производителят на системата за предупреждение за близост до земята е наясно с недостатъците в планински терен повече от десетилетие. Близо шест години след катастрофата споровете са решени извън съда, като на седем от жертвите са платени обезщетения в размер на 4 млн. щ.д., без компанията да поема отговорност. „Гаруда Индонезия“ не е съдена, но плаща около 20 хил. щ.д. на семействата на загиналите.[7]

  1. Accident Photo: Garuda Indonesia 152 – Airbus A300 PK-GAI // airdisaster.com. Архивиран от оригинала на 2014-05-15. Посетен на 2024-10-25. (на английски)
  2. NTSC 2004, с. 4.
  3. ASN Aircraft accident Airbus A300B4-220 PK-GAI Medan-Polonia Airport (MES) // asn.flightsafety.org. Посетен на 2024-10-25. (на английски)
  4. Indonesia air safety profile // asn.flightsafety.org. Посетен на 2024-10-25. (на английски)
  5. Unidentified dead from Indonesia plane crash buried // cnn.com, 1997-09-29. Архивиран от оригинала на 1999-02-19. Посетен на 2024-10-28. (на английски)
  6. National Transportation Safety Committee. Final Report Garuda Indonesia Flight GA 152 Airbus A300-B4 PK-GAI Buahnabar, Sumatera Utara, Indonesia 26 SEPTEMBER 1997 (PDF) // knkt.dephub.go.id, 2004. Архивиран от оригинала на 2018-09-20. Посетен на 2024-10-28. (на английски)
  7. Webb, Gary. Garuda crash lawsuit finally settled // atimes.com, 2003-09-27. Архивиран от оригинала на 2013-12-07. Посетен на 2024-10-28. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Garuda Indonesia Flight 152 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​