Кулели Бургас
| Кулели Бургас Πύθιο | |
 Гара Кулели Бургас | |
  Кулели Бургас  Кулели Бургас  Кулели Бургас | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Димотика |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 55 m |
| Население | 556 души (2001) |
| Пощенски код | 683 00 |
| Телефонен код | 25520 |
| Кулели Бургас в Общомедия | |
Кулели Бургас или Кулелибургас (на гръцки: Πύθιο; на турски: Kuleliburgaz)[1] е селище и важен жележопътен възел в Беломорска Тракия, днес в Гърция, на брега на река Марица, на 16 км източно от Димотика, на границата срещу гр. Узункьопрю в Турция. Селището е важна гара и железопътен възел, където се съединяват линиите София-Свиленград-Дедеагач и Солун-Дедеагач-Одрин-Цариград. Свързано е и с българската история и в годините 1912 – 1913 и 1915 – 1919 е било част от България.
История
[редактиране | редактиране на кода]За пръв път районът става български в 813 година след превземането му от хан Крум[2][3] Българското господство е утвърдено и със завоеванията на цар Симеон Велики[4] През ХI век, по време на византийското владичество, е част от византийската тема Тракия.[5] В началото на ХIII век кръстоносците овладяват района. Само към 20 години след възстановяването на българската държава в 1206 г. цар Калоян възстановява българската власт в тукашните места. Българското господство е утвърдено от цар Иван Асен II.[6]
През XIV век византийският аристократ Йоан Кантакузин издига тук на брега на Марица замъка си Питион, станал негов опорен пункт в Гражданска война във Византия довела турците на Балканския полуостров. Внушителния силует на развалините на замъка се издига и днес в околностите на Кулели Бургас и е неговата забележителност, по името на която гърците прекръстват населеното място след 1920 година.
В 1352 година тук става решаващата за съдбата на Европа Битка при Питион на съюзените българи, сърби и византийци с турците. Победата е османска. В 1361 година заедно с близката Димотика пада под османска власт и Димотика става първата османска столица в Европейските земи.
През 19 и първите десетилетия на 20 век селището наред с близкото Каблешково е знакова станция на „Ориент Експрес“ Париж-Цариград след като линията построена от Барон Хирш в 1871 достига Кулели Бургас и в 1874 отстоящия на 112 км Дедеагач.
В хода на Илинденско-Преображенското въстание ВМОРО атакува турските железница при Кулели Бургас – френският посланик в Цариград, Констант, докладва че „В Одринския вилает близо до Кулели Бургас, станция на железопътната линия Цариград—Одрин, много пушечни изстрели се размениха между войниците и революционерите“[7] разрушен е телеграфа и под ръководството на Михаил Герджиков организира и около 11:30 вечерта на 13 (н.ст. 26) август 1903 г. една техническа дружина на одринските боеви сили взривява на гара Кулели Бургас влак пътуващ за Цариград.[8] В 1904 войводата Таньо Николов нанася удари по турската жп инфраструктура, като първо на 12 юни е взривен мостът при гара Бадома заедно с минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива, веднага след това правят и неуспешен опит за атентат и на гара Кулели Бургас.
На 17 ноември 1912 г. части на Македоно-одринското опълчение и Шести конен полк командван от полк. Иларион Танев от Сборната конна бригада на полковник Александър Танев освобождават Димотика и района. В района на Кулели Бургаз българската конница и артилерия водят ожесточени боеве. Тук обхващайки и Каблешково атакуват 6-и конен полк и частите на бъдещия генерал Марко Андреев[9] Гонитбата на конницата продължава над един километър, а неприятелят оставя на бойното поле посечени 108 души.[10] Овладяната гара в Балканската война става важен пункт за българската армия.[11] През Междусъюзническата война в 1913 г. турците извършват реокупация, която продължава до подписването на Българо-турска конвенция с който международен договор Турция на 6 септември 1915 го връща на България. БДЖ извършват редовни превози, линията Любимец-Дедеагач обслужват локомотиви закупени от австрийската фабрика STAATSEISENBAHN-GESELLSCHAFT (StEG) – Wien.[12] През зимата на 1917 г. тук старши по пост на гарата е видния деец на ВМОРО ръководител на Бунархисарски революционен район и секретар на конгреса на Петрова нива Атанас Разбойников, именно в тези месеци той написва спомените[13] си за Илинденско-Преображенското въстание на българите в Тракия. През 1920 г. Антантата (без съгласието на САЩ) предава Кулели Бургас заедно с цялото българско Беломорие на Гърция, в КулелиБургас се извършват изтезания на българи.[14] В 1941 – 1944 гръцкият суверенитет е суспендиран и тук е неутрална зона между България и Турция. С Парижкия мирен договор в 1947 г. гръцките власти се връщат.
Икономика и съвременно състояние
[редактиране | редактиране на кода]
Селището представлява важен жележопътен възел и ЖП гара където се съединяват линиите София-Свиленград-Дедеагач и Солун-Дедеагач-Одрин-Цариград. Тук е единствената съществуваща ЖП връзка на гръцко-турската граница по железопътния мост над река Марица към град Узункьопрю, разположен на отсрещния бряг срещу Кулели Бургас. Границата, обаче не може да се премине по друг начин освен с влак защото мостът е само железопътен и няма ГКПП, а гърците в 2008 г. спират новооткритите влакове свързващи България с Беломорска Тракия през Черномен,[15] а също така и с Турция като на 13 февруари 2011 г. е спрян единствения влак т.нар. „Експрес на приятелството“ (Dostluk/Filia Express)[16] оставен да работи по-малко от 6 години.
Под гръцко управление днес селището се обезлюдява и запада, от над 5000 души[17] в първите десетилетия на ХХ век към 1981 г. се стопява почти 5 пъти на 1186 жители, за още 10 години в 1991 г. последната цифра намалява с близо 40% на 734 жители, а преброяването в 2001 отчита едва 556 жилели т.е. само за около 80 г. от населението са останали едва 11% и оживеният преди идването на гръцката власт град е превърнат в запустяващо село.
Забележителности на Кулели Бургас
[редактиране | редактиране на кода]- Руините на замъка „Питион“ от 14 век при който е станала известната решаваща за съдбата на Европа Битка при Питион на съюзените българи, сърби и византийци с турците в 1352 г.
- Гара Кулели Бургас, оцелялата в почти автентичен вид от времето на турското и българско управление и Ориент експрес
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Крепостта Питион – снимки и резюме, Terra Byzantica, византийска и поствизантийска култура и архитектура
- Kουλελί Bουργάς Nαχιέ (1878 – 1912), Kuleli Burgas Nahiyesi (1878 – 1912)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ I. Zartaloudis, D. Karatolos, D. Koutelidis, G. Nathenas, S. Fasoulas, A. Filippoupolitis, A. Οι Ελληνικοί Σιδηρόδρομοι (Hellenic Railways). Μίλητος (Militos), 1997. ISBN 960-8460-07-7. σ. 115 – 123. (на гръцки)
- ↑ Триумфален надпис за превземането на Димотика в 813 г. от хан Крум, София, Национален археологически музей при БАН
- ↑ В. Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, София 1981, стр. 93
- ↑ България при Симеон Велики, Атлас история на България, Институт по картография при ГУГК. София 1974 г.
- ↑ История на България, том III, Втора българска държава, София 1982, с. 25.
- ↑ Цар Иван Асен II Дубровнишка грамота: „Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, ... да ходят по цялата страна на царството ми ... да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика,...“
- ↑ Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968, Въстанието в спомените на участници в борбата стр. 453 – 454
- ↑ Христо Силянов, Писма и изповеди на един четник, София 1984 стр.241
- ↑ ген. м-р Марко Андреев
- ↑ Ради Белянов, Харманлиец забива знамето на 6-ти конен полк при превземането на Одрин, 14 март 2011, Информационен портал на Харманли и региона harmanli-bg, архив на оригинала от 26 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150626142613/http://harmanli-bg.com/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%91%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F?start=16, посетен на 11 октомври 2012
- ↑ Пътеводител на Одрин”, 1920, c. 79[неработеща препратка]
- ↑ архивно копие, архив на оригинала от 15 март 2016, https://web.archive.org/web/20160315121538/http://railwaymodeling.com/bgrailways/traction/loc101-106.htm, посетен на 11 октомври 2012
- ↑ Тодор Браянов и Илия Славков, Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968, Въстанието в спомените на участници в борбата, София 1968, c.406
- ↑ Живко Добревъ. Гръцката инквизиция, в. Устрем, 31 декември 1925 г.
- ↑ Гърците спряха влака от Свиленград до Дедеагач. Блиц новини, Хасково, 2 октомври 2008
- ↑ Достлук-Фила Експрес оперирал от юли 2005 до февруари 2011.
- ↑ Энциклопедический словарь Брокгауза и Евфрона, Кулели-Бургас, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402094751/http://clova.ru/d1/w69082, посетен на 11 октомври 2012
