Пилос

Пилос
Πύλος
	Пилос Πύλος
	изглед към пристанището на града
	Пилос
Страна	Гърция
Област	Пелопонес
Дем	Пилос
Географска област	Пелопонес
Площ	143,91 km²
Надм. височина	3 m
Население	5402 души (2001)
Пощенски код	24 001
Телефонен код	27 230
МПС код	ΚΜ
Официален сайт	www.pylos.gr
	Пилос в Общомедия

Тази статия е за града в Гърция. За носа в Чукотка вижте Наварин (нос).

Пилос или Наварин (на гръцки: Πύλος) е древен град в Месения, някогашна резиденция на цар Нестор, което е видно от руините на огромен дворец от микенска Гърция (1700 – 1200 г. пр.н.е.).

Намира се на Наваринския полуостров, най-западния от трите на Пелопонес. По името му е кръстен малкият залив край бреговете на Южен Пелопонес – Наваринския. Местоположението на града е изключително удобно и стратегическо в Средиземно море, поради и което градът през средновековието е владян от византийци, венецианци, генуезци и османци.

Градът е известен и като място на масови погроми на турското население по време на гръцката война за независимост в годините 1821/29.

На местния разговорен език името му е Неокастро (Neókastro). Населението на града възлиза на 5402 жители през 2001 г.

История

Античност

През 425 г. пр.н.е. по време на Пелопонеските войни (след битка при Пилос по море и на суша битка при Сфактерия) Пилос е превзет от атиняните, след което според Тукидид древният град е изоставен.

През 1939 г. американският учени Карл Беген отива в Месения, за да търси останките на древния град Пилос, описан от Омир. Скоро след започване на разкопките са открити останки от масивни сгради и голямо количество керамика, които Беген идентифицира като двореца на Нестор.

Дворецът на Нестор

Останките от двореца на Нестор датират от 1400 г. пр. Хр. Сградата може да се раздели на четири части – основна, югозападна, работилница и винарна. По-голямата част е изградена от чакъл, но може да наблюдава и използването на цели каменни блокове – например при изграждането на външните фасади. За разлика от Тиринт, Пилос няма силни външни укрепления. Дървеният материал се е използвал изготвяне на рамки на стените, за обособяване на врати и прозорци, както и за подпори на тавана.

Основната сграда е с приблизително размери 55×30 m, а ориентацията е съобразена с посоките на света. По-голямата част от облицовката на външните стени са ограбени, но на места облицовката е запазена с височина около 80 cm. Предполага се, че стените са били с височина три метра и половина. Входът на двореца (стаи 1 и 2) оформя буквата „H“, и от двете му страни има останки от веранда. Учените предполагат, че от едната страна на верандата е имало помещение, което е служело за пост на охраната. В архивните помещение (7 и 8 от ляво на входа) са открити множество плочки с Линеар Б, открити са подредени на рафтове или кошници. 300 плочки са намерени в огромен питос, повечето описват приходите и разходите на двореца. Стените на верандите са украсени със стенописи – процесии от човешки фигури, заедно с животните, изобразяване на сградите и седналите жени.

Дворецът е обособена и с чакалня (стая 10), оборудвана с пейки и питоси – за пътуващите с търговска цел гости на двореца. В съседната стая 9 са намерени 500 киликса, така че се предполага че питосът в чакалнята е съхранявал вино.

В центъра на двореца се намира голямата тронна зала с характерните преддверие (стая 5) и порта (стая 4). Портата е била подкрепяна от дървени колони; към нея е бил прикрепен втори пост за стражите. Преддверието е било украсено с геометрични и криволинейни стенописи. Част от намерените фрагменти от стенописи, които изобразяват мъже, носещи различни предмети, мъже и жени водещи бик – предполага се че това е илюстрация на жертвоприношение. Вратите в края на помещението дават достъп до източната и западната част на двореца, докато вратата в средата на преддверието води до тронната зала. Тронната зала (стая 6) е с размери 13х11 метра, огнището в центъра е с размери 4 метра в диаметър, заобиколен от четири колони. Геометричната и криволинейната украса също може да се наблюдава и при украсата на огнището. Тронът се намира в средата на дясната стена, а до него са двата малки басейна. Украсата на стените изобразява грифони и лъвове, както и мъжки фигури, свирещи на лира в източния ъгъл.

Двата коридора, които тръгват от тронната зала водят до складови помещение и килери в западната част и до магазините за масло (23,24,27) в задната част на сградата. Функцията на големите помещения (30 – 34) в източното крило не е известна. Стълбищата водят до външен двор.

Малко преддверие води до малката тронна зала (46,48), известна като „залата на царицата“. Декорацията се състои от стенописи изобразяващи лъвове и грифони. В задната част на малката тронна зала, без да са пряко свързани, е банята (43). Банята е оборудвана с два големи съда, най-вероятно за вода и олио, а във ваната е намерен киликс.

Вследствие на сериозни разрушение, в по-голямата част от Югозападната част на двореца сградите са нови, но запазили основните функции на двореца. те включват открит двор (63), преддверие и тронна зала (65). Украсата на тези стаи включва изображения на бойни и ловни сцени. Не е ясна функцията на всички останали помещения, въпреки че някои със сигурност са били използвани като складови помещения и килери.

Североизточната част на двореца включва работилници и със сигурност ковачница, тъй като в стая 100 са намерени над 500 бронзови стрели.

В северния ъгъл на двореца е винарната – стая 104 и 105, където са намерени няколко реда с питоси и списъци носещи символи на виното.

Текстове от Пилос

В Пилос е намерен богат архив от текстове на линейно писмо Б, записани върху глинени плочки. По-голямата част от тях съдържат информация за материалните запаси и списъци на стоки. В някои се споменават имена на персонал и места в района. Те показват наличието на добре организирана бюрокрация, която съхранява подробна документация за всички стопански дейности на кралството. Също така показват, че в микенската цивилизация е имало ясна изградена йерархия – начело е бил царят, следван от „ръководителят на народа“, който имал по-скоро религиозна функция, а след него са т.нар. последователи. Царството било разделено на две провинции – едната Пилос, а другата Рекуторо. Всяка провинция е била разделена области, управлявани от губернатори (korete). Провинциите са били задължени да изпращат суровини и материали към столицата. Бронзовите ковачи от царството са имали специален социален статус и са били освободено от плащането на данъци.

Средновековие

В ново време при Наварин се водят следните битки:

Битката при Зонкьо, като част от битката при Лепанто в хода на Венецианско-турската война в края на 1499 г.
Наваринското сражение от 1770 г. между османския гарнизон и Руския експедиционен корпус на Първата архипелагска експедиция.
Известното Наваринско сражение от 1827 г. в което съюзническата руско-френско-британската флота разгромява обединения турско-египетски флот.