Направо към съдържанието

Пиер Дюкан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиер Дюкан
Pierre Dukan
френски лекар и диетолог
Роден
8 юли 1941 г. (83 г.)
Алжир, Френски Алжир
Уебсайтwww.pierre-dukan.com

Пиер Дюкан (на френски: Pierre Dukan) е френски лекар и диетолог, и създател на популярната диета Дюкан.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 юли 1941 година в град Алжир, главен град на Френски Алжир по това време.

През 1975 г., когато за първи се сблъсква с тежък случай на затлъстяване, Пиер Дюкан е общопрактикуващ лекар в Париж. По това време се е считало, че хората с наднормено тегло или със затлъстяване се лекуват най-добре с диети, съдържащи нискокалорични храни, или с по-малко на брой хранения. Дюкан се съсредоточава върху проблема за изнамирането на алтернативен начин, чрез който да се попречи на пациентите да възвърнат изгубеното си тегло след диета. Той проектира нов подход в четири фази, включително стабилизиране и затвърждаване на резултата. След почти 20 години изследвания и опити Пиер Дюкан публикува откритията си през 2000 г. в книгата си „Je ne sais pas maigrir“ („Как да отслабнем завинаги“), която веднага се превръща във бестселър във Франция. В България също става бестселър, но не веднага след публикуването през лятото на 2006 г., а около половин година по-късно – за да остане в челото на класациите по продажби повече от две години.[1] Книгата става бестселър и във Великобритания, след като Керъл Мидълтън кара дъщеря си Катрин, сега херцогиня на Кеймбридж, да приложи тази диета преди сватбата си с принц Уилям. Катрин сваля два размера на роклите си.[2]

През март 2012 г. френският Съвет на Синдиката на лекарите обвинява Дюкан в нарушаване на етичния кодекс на организацията чрез практикуване на медицината като бизнес.[3] През юли 2011 г. френски съд се произнася срещу Дюкан в опита му да осъди конкурента диетолог Жан-Мишел Коен за клевета, след като Коен критикува Метода Дюкан в пресата.[4][5][6][7]

През януари 2012 г. Дюкан предлага в рамките на изпита бакалауреат (френската матура), който се полага от 17-годишните ученици във Франция, да бъде включен тест, който децата могат да преминават само ако теглото им е в приемливи граници. В резултат е принуден да се яви на дисциплинарно изслушване във връзка с тази публично направена забележка.[8] През май 2012 г. Дюкан е изключен от Синдиката на лекарите във Франция по негово собствено настояване.[9] През януари 2014 г. Дюкан е заличен от медицинския регистър, заради търговското промотиране на диетата му.[10]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • L'après maigrir. Belfond, 1985.
  • Je ne sais pas maigrir. Flammarion, 2002.
  • Les hommes préfèrent les rondes. Le Cherche midi, 2003
  • Mon secret minceur et santé. J'ai lu, septembre 2009
  • La Patisserie Dukan. J'ai lu, 2010.
  • Les Recettes Dukan. J'ai lu, avril 2010.
  • La Méthode Dukan illustrée. Flammarion, 2010.
  • Je ne sais pas maigrir. J'ai lu, 2011.
  • Le Guide nutritionnel des aliments santé et minceur. Le Cherche midi, 2011.
  • L'Intégrale des recettes illustrées Dukan pour réussir la méthode. Flammarion, 2011.
  • Lettre ouverte au futur président de la République. Le Cherche midi, 2012.
  • La nouvelle méthode Dukan illustrée. Flammarion, 2012.
  • 60 jours avec moi, objectif moins 10 kg. J’ai Lu, 2013.

На български

  • Как да отслабнем завинаги. Превод от френски Росица Ташева. София: Колибри, 2006, 208 с. ISBN 954-529-440-X
  • Моята диета в 350 рецепти. Превод от френски Галина Меламед. София: Колибри, 2008, 315 с. ISBN 978-954-529-592-8
  • Чудото на овесените трици. София: Колибри, 2008, 136 с. ISBN 978-954-529-639-0
  • Оценител. Превод от френски Валентина Бояджиева. София: Колибри, 2009, 124 с. ISBN 978-954-529-706-9
  • Методът Дюкан с илюстрации. Превод от френски Росица Ташева, Албена Стамболова. София: Колибри, 2009, 256 с. ISBN 978-954-529-709-0
  • Наръчникът на Дюкан за здравословно хранене и стройна фигура. Превод от френски Румяна Маркова. София: Колибри, 2011, 144 с. ISBN 978-954-529-842-4
  • Мъжете предпочитат закръглените. Превод от френски Венелин Пройков. София: Колибри, 2014, 200 с. ISBN 978-619-150-132-8

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Йордан Ефтимов: Формула за успех в издателския бранш има“, интервю на Владислав Димитров, kafene.bg, 28.11.2007
  2. ↑ Nath, Dipanita. the Duchess Diet // IndianExpress.com. The Indian Express, 3 май 2011. Посетен на 2 май 2011. ((en))
  3. ↑ Kim Willsher, „Dukan diet inventor faces censure“, в. The Guardian, 27 март 2012. ((en))
  4. ↑ Елисавета Шидерска, „Войната на диетистите, протеиновата диета на Дюкан срещу калориите на Коен“, vitaminasport.bg, 7 юни 2011
  5. ↑ Allen, Peter. Creator of the Dukan Diet suffers 'total defeat' after losing libel case in French court // Daily Mail. London. ((en))
  6. ↑ „Битката Дюкан – Жан-Мишел Коен“, inews.bg, 18.07.2011
  7. ↑ „Диети в съда. Дюкан изгуби битката от Коен“, dnes.bg, 5 юли 2011
  8. ↑ „French diet guru Pierre Dukan faces ethics hearing“ BBC News, 26 март 2012. ((en))
  9. ↑ „Dukan radié de l'ordre des médecins“, в. Le Figaro, 16 май 2012. ((fr))
  10. ↑ Penketh, Anne. Dukan diet creator struck off French medical register // The Guardian, 26 януари 2014. Посетен на 26 януари 2014. ((en))

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пиер_Дюкан&oldid=11793998“.