Направо към съдържанието

Албена Стамболова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албена Стамболова
българска писателка и преводачка
Д.пс.н. Албена Стамболова в книжарницата в централно преходно крило на НБУ
Д.пс.н. Албена Стамболова в книжарницата в централно преходно крило на НБУ

Родена
1957 г. (67 г.)

Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
Областпсихоанализа
Учила приЮлия Кръстева
Работила вУниверситет Париж-VII: Дени Дидро
Известна сучи при Юлия Кръстева психоанализа

Албена Стамболова е български психоаналитичка в областта на френската психоанализа, преподавателка, преводачка, писателка и професионална психоложка. Учи докторантура по психоанализа при Юлия Кръстева във Франция.

Албена Стамболова е преподавател по психоанализа в СУ и консултант отдел „Студенти“ на НБУ. Член е на Международната фройдистка асоциация.

Албена Стамболова е родена през 1957 в София, учи френска филология в Софийски университет, а през периода 1990 до 1999 живее в Париж, където прави магистратура по психология и психоанализа, като защитава дисертация в областта на семиотиката и психоанализата при живеещата във Франция Юлия Кръстева (български семиотик, литературен критик и психоаналитик) в университета Париж 7 Жюсийо, като също и работи и преподава в университетите Париж 9 Дофин и Париж 3 Сансие.[1]

При завръщането си в България през 2001 започва да води курс по психоанализа към българска филология за студентите от факултетите по славянски и западни филологии, Софийския университет (2001-2002), а по-късно работи в България като психоаналитик и психолог, както и като консултант-преподавател по психоанализа и психология за училите при нея психоанализа.

Албена Стамболова води и рубриката за литературна критика на сп. „Алтера“ до март 2009. Пише статии и прави интервюта и на политическа тематика до 2008, преподава в магистърската специалност литературознание във факултета по славянски филологии на Софийския университет от 2002,[2] а от 2009 работи и като HR консултант.[3]

Член е на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза на издателство „Хеликон“ през 2016[4], 2017[5] и 2018[6]

Литературни романи

[редактиране | редактиране на кода]

Първият роман на Албена Стамболова е „Многоточия“ от 1995, но в действителност става популярен за публиката, след като тя започва да преподава в СУ психоанализа; нейният втори роман „Това е както става“ (2002) е приет от българските читатели и критика за „събитие на 2002 г.“[7] и според някои литературни критици е „представителен за българското женско писане“ за периода до 1990 година. В него водещ е „донякъде псевдоприказният модел“, а в следващия неин литературен роман „Хип-хоп звездите“ отново предмет на описание е битово-социалният реализъм, в четвъртия ѝ роман „Авантюра, за да мине времето“, който отново отпраща към социалистическия културен период преди 1990 г., се свързват романовите модели на предните нейни литературно романови опити.[8]

  • Многоточия (1995) (лирична проза)
  • Хоп-хоп звездите, изд. СемаРШ, 2003 (роман)
  • Това е както става, изд. Стигмати, 2002 (роман) [9]
  • Авантюра, за да мине времето, изд. Обсидиан, 2007 (роман)[10]
  • Драки и къпини, изд. Факел, 2020 (роман)[11]
  • Боледуване в смъртта – психоаналитичен прочит на Маргарит Дюрас, изд. „Критика“ (1994)
  1. Книгата „Хип-хоп звездите“, „Българска книга“, линк от 7 октомври 2009
  2. Магистърска програма Литературознание на сайта на ФСлФ на СУ
  3. „Говори за нея“ (тоест за Ю. Кръстева или дори за икономическата криза) (обновен) (бел.р. тук се прави алюзия и се има предвид Юлия Кръстева и уговорката на ръководството на ФСлФ и Албена Стамболова да се говори, преподава за Юлия Кръстева и нейната психоанализа, както и честата молба на студентите към д.пс.н. Албена Стамболова да говори за Юлия Кръстева, на което тя обикновено учтиво отказва. Но в статията, която има формата на литературен разказ, се говори за предната (първа от микросерии кризи) икономическа криза от 2009-2011), в. „Капитал“, 10 април 2009
  4. Жури 2016, сайт на Награда на издтелство „Хеликон“.
  5. Седем романа и пет сборника с разкази са номинирани за наградата „Хеликон“, Dnevnik.bg, 1 декември 2017
  6. Тази година журито на „Хеликон“ реши да не връчи наградата, Dnevnik.bg, 12 декември 2018
  7. Амелия Личева, „Стилът Албена Стамболова“, Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в. Култура, 24 ноември 2003
  8. Милена Кирова, „Starwalkers, или новото поколение“ Архив на оригинала от 2008-12-05 в Wayback Machine., онлайн блог и месечно литертурно списание „Public Republic“, 29 юли 2008
  9. Милена Кирова, „Романовата вълна продължава“, в. Култура, бр. 26 (2499), 28 юни 2002
  10. „Авантюра, за да мине времето“, в. „Дневник“, 27 декември 2007.
  11. В. Василева, „Акварелни татуировки. За тайните на новата книга на Албена Стамболова Драки и къпини“, електронно списание LiterNet, 17 октомври 2020, 10 (251)