Петър Огненов
Тази статия е за охридския български общественик. За кюстендженския вижте Петър Огнянов.
| Петър Огненов | |
| български възрожденец | |
| Роден | |
|---|---|
Петър (Петре) Огненов или Огнянов (изписване до 1945 година: Петъръ Огнѣновъ) е български общественик от Българското възраждане в Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в югозападния македонски град Охрид. Родът му произхожда от огняра на Джеладин бег в края на XVIII век.[1] Огненов е сред лидерите на кюркчийския еснаф и на Охридската българска община и българската църковна и просветна борба в града.[2][3][4][5] Огненов изхарчва голямо състояние в опит да задържи манастира „Свети Наум“ в български ръце.[6][7] След като Огненов плаща огромен подкуп на турските власти става епитроп на манастира заедно с охридчанина поп Стефан, който се задължава частично да му върне парите. След схизмата обаче поп Стефан и игуменът на манастира се отмятат и се връщат към Патриаршията, като същевременно така отхвърлят и задълженията си към Петър Огненов. Огненов задържа Охридската кондика, публикувана по-късно от Иван Снегаров. Огненов се опитва чрез съда да възстанови правата си, но безуспешно.[7]
Григор Пърличев пише в „Автобиографията“ си:
| „ | В последните години на църковния въпрос, когато охридяне беха отчаяни и материално обезсилени, не само плата не получихме, но според силите си и подпомагахме на господа: Илия Чобанов, Петра Огненов и Коста Размов, които на свой счет пращаха в Цариград нужните депеши и целий си имот изгубиха в подвига.[8] | “ |
Тъй като Огненов е бездетен, осиновява няколко роднински деца.[1] Негов осиновен син е видният български революционер и просветен деец Лев Огненов,[9] а негов внук - видният журналист Петър Карчев.[3]
Съпругата на Петър Огненов Анастасия (Ташка) Огненова е също активна участничка във възрожденските борби в Охрид. Тя оглавява превземането от жени на църквата „Света Богородица Перивлепта“, в която служи владиката Мелетий Преспански и Охридски. По време на първото сръбско управление в Охрид (1913 - 1915) Ташка Огненова укрива в дома си митрата на охридските архиепископи, предадена по време на Първата световна война на българските военни власти и отнесена в София.[10]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Петър Огненов | Анастасия Огненова | Димитър Огненов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тоница Мишева | Тодор Огненов | Ксантипия Карчева | Георги Карчев | Лев Огненов (1863 – 1953) | Иван Огненов (1870 – след 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Огненов | Весела Янкулова (1900 – ?) | Лев Огненов (1889 – 1862) | Александър Огненов (1886 – ?) | Петър Карчев (1889 – 1965) | Владимир Огненов | Асен Огненов | Петър Огненов | Симеон Огненов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Огнянов (1927 – 2013) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 53.
- ↑ Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане. София, Министерството на народното просвещение, 1943. с. 216.
- ↑ а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 17.
- ↑ Детрез, Раймонд. Криволици на мисълта. София, ЛИК, 2001. ISBN 954-607-454-3. с. 105, 125, 161.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878), Том I (1878 - 1885), Книга I. София, Синодално издателство, 1969. с. 642.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 17-19.
- ↑ а б Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 54.
- ↑ Пърличев, Григор. Автобиография. Сборник за народни умотворения и книжнина, книга IX, 1894. Посетен на 3 октомври 2014.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Стрелец, 1994. с. 123.
- ↑ Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6. с. 55.
