Направо към съдържанието

Иван Огненов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Огненов
български революционер
Роден
Починал
не по-рано от 1943 г.

Иван Димитров Огненов (изписване до 1945 година: Иванъ Димитровъ Огнѣновъ) е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Роден е на 19 септември 1870 година в Охрид. В 1895 година взима участие в Четническата акция на Македонския комитет с четата на войводата Угрин Джиков. След това емигрира в Русия. Връща се и се установява в Русе. В 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1] Служи във 2-ра рота на 9-а велешка дружина. Носител е на орден „За храброст” IV степен. След демобилизацията остава в София. През Европейската война служи в дивизионния лазарет на 11-а дивизия, 1-во отделение, 2-ри взвод. В 1916 година е уволнен поради старост. Назначен е за кмет (председател на тричленната комисия) на община Горни Косел. След отстъплението от Македония се връща в София. При освобождението на Македония в 1941 година се установява в родния си Охрид.[2]

На 12 февруари 1943 година, като жител на Охрид, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Огненов
 
Анастасия Огненова
 
 
 
 
 
Димитър Огненов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тоница Мишева
 
Тодор Огненов
 
Ксантипия Карчева
 
Георги Карчев
 
Лев Огненов
(1863 – 1953)
 
Иван Огненов
(1870 – след 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Огненов
 
Весела Янкулова
(1900 – ?)
 
Лев Огненов
(1889 – 1862)
 
Александър Огненов
(1886 – ?)
 
 
 
Петър Карчев
(1889 – 1965)
 
Владимир Огненов
 
Асен Огненов
 
Петър Огненов
 
Симеон Огненов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Огнянов
(1927 – 2013)