Петър Арабаджийски
Петър Арабаджийски | |
български духовник | |
Роден |
23 февруари 1820 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Секирово, Република България |
Религия | Католическа църква |
Петър Арабаджийски в Общомедия |
Петър Арабаджийски е католически духовник, съавтор на една от първите български печатни книги за католиците в Южна България, написана на павликянско наречие и отпечатана на латиница, енорийски свещеник, просветител и лечител.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3e/Nauka_kristianska_za_kristianete_od_filibeliskata_Darxiava_by_Jakovsky_.png/260px-Nauka_kristianska_za_kristianete_od_filibeliskata_Darxiava_by_Jakovsky_.png)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/21/Petar_Aragadzhijsi_Memorial.jpg/260px-Petar_Aragadzhijsi_Memorial.jpg)
Петър Арабаджийски e роден на 23 февруари 1820 година в село Калъчлии, тогава в Османската империя, днес квартал Генерал Николаево на град Раковски. Изпратен да следва в Рим, завършва духовните науки в Конгрегацията за разпространение на вярата. Съaвтор е на книгата „Наука християнска за християните от Филибелийската държава“, написана на павликянско наречие и отпечатана на латиница в Рим.[1] Получава свещенически сан през 1846 година и се завръща в България.
Служи 4 години в енорията „Непорочно Зачатие на Дева Мария“ във Варна и 11 години (1850-1861 г.) в енорията „Свети Петър и Павел“ в село Даваджово. Помага на миряните си със съвети как да се лекуват.
През 1861 година е назначен да обслужва новосъединените католици от източен обред в Цариград и е предложен за техен архиерей, но той не пожелава да смени обреда си и на 6 април 1864 година се завръща в Пловдивско. Назначен e за помощник–енорист в село Балтаджии, където работи с Яко Яковски. Там служи 11 години.[2]
Почива на 6 юли 1874 година в град Пловдив, където е на лечение. Тленните му останки са пренесени в село Балтаджии и погребани в църквата. След изграждане на новия храм те са пренесени и препогребани в гробищния парк.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Nauka kristianska za kristianete od Filibeliskata darxiava, 1844 и 1914, Яковски, Яков и Арабаджийски, Петър[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Българска възрожденска книжнина, Том I, Наука и изкуство, София 1957 г., архив на оригинала от 28 март 2016, https://web.archive.org/web/20160328153714/http://nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/bg_vuzrojdenska_kn_vol_1.pdf, посетен на 8 ноември 2016
- ↑ Официалният уебсайт на църква „Пресвето Сърце Исусово“, архив на оригинала от 13 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161013131512/http://catholic-rk.com/?page_id=8, посетен на 8 ноември 2016
- ↑ Nauka kristianska za kristianete od Filibeliskata darxiava