Наука християнска за християните от Филибелийската държава
| „Наука християнска за християните от Филибелийската държава“ | |
| „Nauka kristianska za kristianete od filibeliskata Darxiava“ | |
 | |
| Автор | Петър Арабаджийски, Яко Яковски |
|---|---|
| Създаване | 1844 г. |
| Първо издание | 1844 г. Рим, Италия |
| Издателство | „Конгрегация за пропаганда на вярата" |
| Оригинален език | български с латински букви, павликянско наречие |
| Жанр | религия |
| Публикувано в | „Рим“ |
Наука християнска за християните от Филибелийската държава е сборник от християнски постулати, молитви и религиозни песни, написани на павликянски диалект с латински букви и издадени в Рим в средата на XIX в.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Книгата е написана от българските католически свещеници отец Яко Яковски и отец Петър Арабаджийски и двамата родени в село Калъчлии (сега кв. „Генерал Николаево“ на град Раковски). Съдържанието на книгата е на 179 страници и условно може да се раздели на три части.
Християнските постулати в първата част са оформени във вид на въпроси и отговори и са подредени в групи, наричани „учения“ (uccèni) и „дялове на науката християнска“ (Nauka kristiànska i neinite poghlàvni dèla). Подробно са разгледани въпросите около всяко от Sakramèntite zadàdini od Jssukràsta (седемте тайнства) - Krasctèni (кръщението), Krizmàni (потвърждението), Izpoved (изповедта), Svèto Precistèni (Светото Причастие), Svèto Màslo (миропомазването), Red Svèti (светите ордени) и Vencìlo (брака).[1]
Втората част на книгата включва молитви - това са молитвите, които всеки христянин тярбва да моли сутрин и вечер, молитви за всеки ден от седмицата, преди и след изповядване, приемане на светоро причастие и др. Третата част съдържа песни. Съдържанието (skazalo) включва 4 страници.[1]
Книгата има две издания през 1844 г.[1] и 1869 г.[2] Първото издание включва притурка от 23 страници, добавени в отделна част към първите 179 страници.
В началото на притурката след въведение на латински са дадени писмените знаци на кирилица с техните наименования и еквиваленти на латиница. След това са представени текстове на традиционни за павликяните молитви, записани на „вехтия език“ (църковнославянски език) с кирилица. Първата молитва е на църковнославянски език, като това е молитвата Отче наш от Евангелието на Матея 6:9–13. Вторият текст е молитва, която е въз основа на Евангелието от Лука 1:28–33. Произнася се при всяко богослужение в богородичната част, а на Благовещение е задължително да се чете самият евангелски текст. Третият текст е Апостолският символ и е върху Деяния 8:37 и е приет от католическата църква. Четвъртата молитва е равита върху Евангелието от Лука 2:14. и тя се произнася от всички християни. Петата молитва е Символът на вярата, приет на Вселенския събор.[3]
Добавеното въведение на латински език, под заглавие „Към читателя“, явно имайки предвид по-широка публика и най-вече духовниците в Рим, които е трябвало да одобрят за печат това, което той предлага, прави изданието „триезично“. Българският читател е получавал възможност да се моли като чете молитвите с две азбуки - старобългарски на кирилица и павликянско наречие на латиница.[3]
Издания
[редактиране | редактиране на кода]- Jacobus Jakovsky, Petrus Arabagisky. Nauka kristianska za kristianete od filibeliskata Darxiava. Rim, 1844.[1]
- (притурка) Jacobus Jakovsky Bulgarus. Coll. Urb. Alumnus. Alphabetum Bulgaricum sive cyrillianum nunc primum editum catholicis thraciae bulgaris, 180/1–203/23.
- Jacobus Jakovsky, Petrus Arabagisky. Nauka kristianska za kristianete od filibeliskata Darxiava. Rim, 1869.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Jacobus Jakovsky, Petrus Arabagisky. Nauka kristianska za kristianete od filibeliskata Darxiava.U RIM sas slovite od S. Skupa od propagamda fide. 1844.
- ↑ а б Jacobus Jakovsky, Petrus Arabagisky. Nauka kristianska za kristianete od filibeliskata Darxiava. Rim, 1869.
- ↑ а б Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 203.
