Ибрахимово
| Ибрахимово Петровец | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Ибрахимово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Ибрахимово |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 226 m |
| Население | 2659 души (2002) |
| Пощенски код | 1043 |
| МПС код | SK |
| Ибрахимово в Общомедия | |
Ибрахимово (на македонска литературна норма: Петровец) е село в Северна Македония, център на едноименната община Ибрахимово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 13 километра югоизточно от столицата Скопие в източния дял на Скопската котловина в областта Блатия от лявата страна на магистралата Скопие - Велес. Близо до Петровец е разположено летището на Скопие - Александър Велики, което до 27 декември 2006 година се казва Петровец, а преди разпада на Югославия името е популярно в сръбската си форма Петровац.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Ибрахимово е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ибраимово живеят 170 българи-християни.[1]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ибраимово (Ibraïmovo) има 160 българи екзархисти и в селото фукционира българско училище.[2]
В края на 1904 година в Ибрахимово се води сражение между четата на войводата на ВМОРО Васил Аджаларски и турска потеря, съставена от аскер и башибозук. Четата заела беговската кула в селото и през нощта благодарение на бомби успява да пробие турския кордон.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ибрахимово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ибраимово (Ibraimovo) като село с неясен етнически състав.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Андрей Николов Кожухаров от Скопие е български кмет на Петровец от 18 август 1941 година до 12 април 1944 година. След това кмет е Атанас Попов п. Трайков от Маврово (12 април 1944 - 12 август 1944).[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 2659 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 2312 |
| албанци | 67 |
| турци | 0 |
| роми | 53 |
| власи | 0 |
| сърби | 99 |
| бошняци | 118 |
| други | 10 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ибрахимово
Цветан Петров (1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски,[8] македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Снегаров, Иван. Васил Аджарларски, Родина (Скопие), г. III, бр. 660, 8 юли 1918, с. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 567 и 848.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 567.
| |||||||||||
