Горно Коняри
| Горно Коняри Горно Коњари | |
| — село — | |
 Центърът на Горно Коняри | |
  Горно Коняри | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Ибрахимово |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 297 m |
| Население | 237 души (2002) |
| Пощенски код | 1043 |
| МПС код | SK |
| Горно Коняри в Общомедия | |
Горно Коняри (на македонска литературна норма: Горно Коњари) е село в община Ибрахимово на Северна Македония. Селото се намира в областта Блатия, на левия бряг на Пчиня.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Горно Коняри е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно Койнари живеят 130 българи християни.[1]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Горно Койнаре има 224 българи екзархисти.[2]
По време на българското управление в Македония през Първата световна война Горно Коняри е част от Бачка община в Битолска селска околия и има 138 жители.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 237 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 236 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На най-високия рид в селото има три църкви. Първата и най-голяма е посветена на Света Богородица. На нейното място има църква, построена в 30-те години на XX век и разрушена в 1998 година. Новата е осветена на 28 август 2000 година – Малка Богородица, денят на селския събор. Другите две църкви на рида са „Свети Георги“ и „Света Петка“. В подножието на рида има каменен кръст, за който се смята, че е единствената останка от стара църква. В местността Кория има още една малка църква „Свети Илия“.
-
„Света Богородица“ -
„Свети Георги“ -
„Света Петка“
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горно Коняри
Дойчин Арсов Кръстев (1893 – 1917), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен.[5] Загинал на фронта през Първата световна война[6]- Илия Трайков, български революционер, деец на ВМОРО, по случай 15-а годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през Първата световна война награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 55.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 75; а.е. 538, л. 19
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
| |||||||||||
