Направо към съдържанието

Петко Боянин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петко Боянин
български строител
Роден
1828 г.
Починал
1889 г. (61 г.)
Семейство
БащаХристо Боянин
Братя/сестриАнгел Боянин
Иван Боянин
Никола Боянин

Петко Христов Боянин е български възрожденски строител и архитект, представител на Западномакедонската строителна школа, част от която по-късно е именувана Брациговска.[1][2]

Петко Боянин е роден в Брацигово в 1828 година в семейството на строителя Христо Николов Троянов - Боянин. Внук е на първомайстора Никола Троянов, преселник в Брацигово от югозападното македонско село Слимница. Чичо му Димитър Николов Троянов – Боянин (1800 - 1876), както и двамата му братя Иван Боянин (1818 - 1877) и Ангел Боянин (1825 - 1902) също са строители. Брат му Никола Боянин е сред водачите на революционния комитет в Брацигово.[1][2]

Петко Боянин също става строител. Ходи на гурбет с двамата си братя из Османската империя и извън нея. В Карлово Ангел Боянин строи заедно с брат си Ангел търговските магазини и складове (мази) на Иван Христов Фурнаджиолу през 1862 година.[1][2] Строи къщи, църкви, стопански сгради.[1]

Майстор Петко Боянин умира в 1889 година.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Троянов
(1775 – 1862)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Боянин
(1798 – 1875)
 
Димитър Боянин
(1800 – 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Боянин
(1818 - 1877)
 
Ангел Боянин
(1825 – 1902)
 
Петко Боянин
(1828 – 1889)
 
Никола Боянин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена Петлешкова
 
Васил Петлешков
(1845 – 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г д Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  2. а б в Кантарджиев, Петър, Константин Жеков. Творци на българската архитектура. Т. 1 : Стари майстори след 18. век. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 115.