Направо към съдържанието

Ангел Боянин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангел Боянин
български строител и зограф
Роден
1825 г.
Починал
1902 г. (77 г.)
Семейство
БащаХристо Боянин
Братя/сестриИван Боянин
Петко Боянин
Никола Боянин

Ангел Христов Боянин е български възрожденски строител и архитект, представител на Западномакедонската строителна школа, част от която по-късно е именувана Брациговска.[1][2]

Ангел Боянин е роден в Брацигово в 1825 година в семейството на строителя Христо Николов Троянов - Боянин. Внук е на първомайстора Никола Троянов, преселник в Брацигово от югозападното македонско село Слимница. Чичо му Димитър Николов Троянов – Боянин (1800 - 1876), както и двамата му братя Иван Боянин (1818 - 1877) и Петко Боянин (1828 - 1889) също са строители. Брат му Никола Боянин е сред водачите на революционния комитет в Брацигово.[1][2]

Ангел Боянин също става строител и зограф. Ходи на гурбет с двамата си братя из Османската империя и извън нея. В Карлово Ангел Боянин строи заедно с брат си Петко търговските магазини и складове (мази) на Иван Христов Фурнаджиолу през 1862 година.[1][2]

Той е автор на стенописите в къщата на Апостол Динев Ликоманов в Брацигово, изградена в 1864 година от майстор Иван Драгов. Автор е и на стенописите и резбите в къщата на Атанас Н. Търпоманов, изградена също от Иван Драгов в 1874 година.[3]

Майстор Ангел Боянин умира в 1902 година.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Троянов
(1775 – 1862)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Боянин
(1798 – 1875)
 
Димитър Боянин
(1800 – 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Боянин
(1818 - 1877)
 
Ангел Боянин
(1825 – 1902)
 
Петко Боянин
(1828 – 1889)
 
Никола Боянин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена Петлешкова
 
Васил Петлешков
(1845 – 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  2. а б в Кантарджиев, Петър, Константин Жеков. Творци на българската архитектура. Т. 1 : Стари майстори след 18. век. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 115.
  3. Кантарджиев, Петър, Константин Жеков. Творци на българската архитектура. Т. 1 : Стари майстори след 18. век. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 126.