Периодичната система (Примо Леви)
Периодичната система | |
Il sistema periodico | |
Елементите от периодичната система, на които има кръстени разкази от сборника на Леви | |
Автор | Примо Леви |
---|---|
Първо издание | 1975 г. |
Оригинален език | италиански |
Вид | сборник кратки разкази |
Издателство в България | „Жанет 45“ |
Преводач | Нева Мичева |
„Периодичната система“ (на италиански: Il Sistema Periodico) е сборник кратки разкази от Примо Леви, публикуван през 1975 година, по името на периодичната система на Дмитрий Менделеев в химията. На български език книгата е преведена от Нева Мичева и издадена като част от поредицата „Кратки разкази завинаги“ на издателство „Жанет 45“, художник на корицата е Люба Халева.
Въпреки че разказите в сборника имат автобиографичен характер, през 2006 година, Кралската институция на Великобритания обявява книгата за най-добрата научна книга на всички времена, изпреварвайки книги като „Себичният ген“ на Ричард Докинс, „Соломоновият пръстен“ на Конрад Лоренц, „Пътешествие около света с кораба „Бигъл““ на Чарлз Дарвин и „Гьодел, Ешер, Бах“ на Дъглас Хофстатър.[1]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Разказите представляват автобиографични епизоди от преживяванията на автора Примо Леви, италиански химик от еврейски произход, по време на фашисткия режим и след края му. Включват разнообразни теми, подредени в сборника хронологично: предците на Леви, обучението му по химия и военновременната му заетост, две измислени приказки, които пише по това време, преживяванията му като партизанин-антифашист, ареста и затворничеството му, интернирането в концентрационните лагери Фосоли ди Карпи и Аушвиц и следвоенния му живот като химик в производството. Всяка от историите в сборника, общо 21 на брой, е озаглавена по името на химичен елемент, който е свързан с историята по някакъв начин:
- „Аргон“ – детските години на Леви, общността на пиемонтските евреи и техния език
- „Водород“ – две деца експериментират с електролизата
- „Цинк“ – лабораторни експерименти в университета
- „Желязо“ – юношеството на автора между расовите закони и Алпите
- „Калий“ – експеримент в лабораторията с неочаквани резултати
- „Никел“ – химическите лаборатории в една мина
- „Олово“ – приказката за един примитивен металург (измислена от автора)
- „Живак“ – приказката за населването на един отдалечен и изоставен остров (измислена от автора)
- „Фосфор“ – опитът от работата в химическата индустрия
- „Злато“ – история за затворническия период
- „Церий“ – оцеляване в лагера Аушвиц
- „Хром“ – възстановяването на една рецепта за лак
- „Сяра“ – опит от работата в химическата промишленост (очевидно измислена)
- „Титан“ – сцена от ежедневието (очевидно измислена)
- „Арсеник“ – консултация относно бучка захар
- „Азот“ – опит за производство на козметика от изстърганото от пода на кокошарник
- „Калай“ – история за домашната химическа лаборатория
- „Уран“ – консултация относно парче метал
- „Сребро“ – история с няколко неподходящи фотографски плаки
- „Ванадий“ – откриването на германски химик след войната
- „Въглерод“ – история на въглеродния атом
Адаптации
[редактиране | редактиране на кода]Книгата е драматизирана за радиослушатели от BBC Radio 4 през 2016 г.[2] Драматизацията е излъчена в 12 епизода с гласовете на Хенри Гудман и Акбар Курта като Примо Леви.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Randerson, James. Levi's memoir beats Darwin to win science book title // The Guardian, 21 октомври 2006. Посетен на 3 март 2017.
- ↑ Primo Levi's The Periodic Table // www.bbc.co.uk. Посетен на 5 август 2016.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Periodic Table (short story collection) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |