Паунчеви
| Паунчеви | |
| Страна |  Османска империя България |
|---|---|
| Представители | Димитър Паунчев Георги Паунчев Иван Г. Паунчев Иван Н. Паунчев Никола Паунчев |
| Националност | българи |
Паунчеви е известен български род от времето на Българското възраждане в Македония. По произход са от Охрид, тогава в Османската империя, като по-късно един клон от фамилията се премества в Солун.
История
[редактиране | редактиране на кода]Представител на старото поколение Паунчеви в Охрид е Константин Паунчев, търговец кожухар. Вероятно връстник на Ангел и Тасе Робеви, родени в края на XVIII век, в средата на XIX век той е от градските първенци, управляващи общинските работи и училищата, редом с братя Робеви и други.[1]
Негови синове са братята К. Паунчеви,[2][3] богати търговци, преселили се в Солун. „Хора богати и материално, и духом“, пише за тях Никола П. Алексиев.[4] Най-известен е Димитър К. Паунчев (Паунчов), виден деец от българската църковно-национална и просветна борба. Никола Паунчев се среща и като Никола Пауновик.[5] Братя Паунчеви публично заявяват своята българска народност, известявайки обществото с обява от „Кириловден“ (11 май) 1870 година, че са основали „Българско заведение за комиссiионерство“.[6] Заради твърдата си антигръцка позиция семейство Паунчеви е разорено през 80-те години на XIX век. Българското просветно министерство отпуска помощ на Иван Н. Паунчев да следва медицина в Женева и Виена;[7] Иван Танчев го отбелязва като охридчанин, дипломирал се през 1893 година във Виена; отбелязва също и Георги Н. Паунчев, роден в 1858 година, охридчанин, следвал естествени науки в Цюрих и Лайпциг (1884).[8] Никола Г. Паунчев е деец на ВМОРО.[9]
В Охрид остават потомци на Я. Паунчев (от старото поколение) – братята Григор Я. Паунчев и Христо Я. Паунчев. Те са много крупни търговци, около 1854 година са членове на училищното настоятелство. Кузман Шапкарев ги характеризира като „человеци богати, мирни и правдолюбиви“.[10] Шапкарев пише и за Ангел (Ангелета) Паунчев, „човек груб и пияница“, който през 1854 година дава под наем къща за училището, но след това го изгонва в нарушение на договора.[11]
Децата на Григор Я. Паунчев, един от най-богатите търговци-кожухари (починал преди 1856 година) – Иван (Йоанче) Г. Паунчев и Ефросина Г. Паунчева, през 1859 година са ученици на Кузман Шапкарев.[12] Фамилиите Паунчеви и Робеви се сродяват чрез женитбата на Иван Г. Паунчев за дъщеря на д-р Константин А. Робев.[13] През 1881 година Иван Паунчев участва в Охридското съзаклятие, но се спасява с бягство; арестуван е обаче тъстът му д-р Робев.[14] Преселва се със семейството си в София.[15]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Константин Паунчев | Я. Паунчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Паунчев | Димитър Паунчев | Никола Паунчев | Ангел Паунчев | Григор Паунчев | Христо Паунчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Паунчев (1864 – 1955) | Георги Паунчев (1858 – 1915) | Иван Паунчев (1844 – 1915) | Апасия Робева (1854 – 1930) | Ефросина Паунчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Паунчев (1876 – ?) | Христо Паунчев (1888 – 1959) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 47–48.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 236, 479.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 646.
- ↑ Алексиев, Никола П. Как бе създадена Българската гимназия в Солун и дейците след 1869 година // macedonia.kroraina.com.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 30.
- ↑ Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 78.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 46 – 47.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 381-383.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 62.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 57, 60.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 81.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 46.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 308.
- ↑ Мечков, Илия. Д-р Г. Паунчев и неговото време // Кръгла маса „Българистика“. София, Трети международен конгрес по българистика, 23 - 26 май 2013 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Международна асоциация по българистика, 2014. ISBN 978-954-07-3851-2. с. 336–337.
