Паспалово
| Паспалово Armutveren | |
| — село — | |
 Изглед към селото през май 2009 година | |
  Паспалово  Паспалово | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Околия | Малък Самоков |
| Надм. височина | 331 m |
| Население | 110 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.) |
| Пощенски код | 39500 |
| Телефонен код | (+90) 288 |
| МПС код | 39 |
| Часова зона | FET (UTC+3) |
| Паспалово в Общомедия | |
Паспалово (също и Паспалево и Паспала; на турски: Armutveren, Армутверен) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 110 души.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в историко-географската област Източна Тракия, разположено в северните склонове на Странджа, в непосредствена близост до българо-турската граница, на левия бряг на Резовската река (Паспалдереси). От вилаетския център Лозенград (Къркларели) е отдалечено на 45 километра в североизточна посока, а от околийския Малък Самоков (Демиркьой) на 30 в северозападна.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 19 век Паспалово е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители българи.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 84 екзархийски български семейства или 357 души.[3]
На 6 август 1903 г. в сражение при селото с османски потери е убит войводата Георги Кондолов. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Паспалово силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало.[4] От селото след Преображенското въстание се изселват много българи.
По време на Балканската война 4 души от Паспалово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Българското население на Паспалово се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1997 година в селото има 209 жители, а в 2000 - 224. Те са наследници на помаци от село Михалково, Девинско, преселили се тук след Балканските войни, които още съхраняват своя език.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Паспалово
Велико Матов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 1 юли 1913 година[7]- Вълкан Киров (Вълчан, 1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен, починал от рани на 1 юли 1913 година[8]
- Вълчо Тамахкяров (? – 1903), малкотърновски селски войвода на ВМОРО
- Дядо Георги, деец на ВМОРО, четник[9]
- Желю Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[10]
- Желязко Петров (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Иван Варналиев[11]
- Иван Тамахкяров (1895 – 1955), четник на ВМОРО
- Костадин Петров (Константин, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 13 кукушка дружина[12]
- Тодор Панчалиев (1880 - 1916), сподвижник на Георги Кондолов, участник в двете Балкански и Първата световна война.
- Желязко Николов (1857 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 сярска дружина[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Архивиран от оригинала на 2019-07-05. Посетен на 26 декември 2019. (на турски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ „Осман Нури Ефенди - Големият помак на българите“, Тодор Балкански, ИК "Знак’94", Велико Търново, 1997
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 432.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 346.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 401.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 561.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 503.
| |||||||||||||
