Керациново
| Керациново Boztaş | |
| — село — | |
  Керациново  Керациново | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Околия | Малък Самоков |
| Надм. височина | 450 m |
| Население | 297 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.) |
| Пощенски код | 39500 |
| Телефонен код | (+90) 288 |
| МПС код | 39 |
| Часова зона | FET (UTC+3) |
Керациново (на турски: Boztaş, Бозташ) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград, Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 297 души.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в историко–географската област Източна Тракия, в северните склонове на Странджа, в близост до българо-турската граница.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 19 век Керациново е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 45 български екзархийски семейства или 206 души.[2]
Българското население на Керациново се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Керациново
Георго Чолака, български революционер, касиер на революционния комитет и войвода на смъртната дружина в Керациново, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си е част от отряда на Стоян Камилски и участва в нападението срещу гарнизона в Цикнихор.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Посетен на 28 декември 2019. (на турски)
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 33.
| |||||||||||||
