Направо към съдържанието

Пандо Войнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пандо Войнов
гръцки комунист и български офицер
Роден
Починал
12 юни 2008 г. (84 г.)

Учил въвВоенна академия „Фрунзе“
Военна служба
Званиегенерал-майор

Пандо Григоров Войнов, назоваван още Пандо Вайна, Пандо Вайнас, Панделис Вайнас или Пандо Войната[1] (на гръцки: Παντελής Βαϊνάς) е гръцки комунистически деец, български офицер, ръководител на славяномакедонските структури на Гръцката комунистическа партия (ГКП) в емиграция през 1952 – 1956 година.

Войнов е роден в леринското, предимно патриаршистко село Сребрено в семейството на андартския капитан Григор Войнов на 2 май 1924 година.[2] След 1941 година участва в гръцката комунистическа съпротива. Обучава се през 1943 – 1944 година в партизанската офицерска школа на ЕЛАС в Рендина, Тесалия.

След 1946 година е един от първите партизани на Демократичната армия на Гърция (ДАГ) в Гражданската война. Участва в различни операции на партизанската армия като командир на отряд, на батальон и на бригада. През юни 1947 година е сериозно ранен (в областта на сърцето) в битка до село Загоричани, като след възстановяването си, става командир на батальон. Назначен е за командир на легендарната 18-а бригада на ДАГ по време на двумесечните действия в Синяк, Червена гора, Горуша и Вич. През февруари 1949 година оглавява XI дивизия на ДАГ. С декрет на Временното демократично правителство от 26 ноември 1948 година е назначен за полковник в ДАГ.[3]

След поражението на ГКП и ДАГ от август 1949 година, Пандо Войнов емигрира в Източна Европа. Участва дейно в живота на гръцката политическа емиграция. Председател на организацията „Илинден“, предназначена за „славяномакедонската“ част от гръцката комунистическа емиграция в Румъния, Унгария, Чехословакия и Полша (април 1952 – юни 1956). Длъжност, която той самият отрича да е заемал[4].

Завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР. Преселва се в България около 1958 година и служи в БНА. Преподавател във Военната академия „Георги Раковски“, генерал-майор, доктор на науките, доцент. Награден е с ордена „Народна република България“ I степен. От 1978 до 1983 г. е началник на катедра „Обща тактика“, а впоследствие декан на факултет „Общовойскови“, а след това и заместник-началник на Академията. Изследователят Костас Алексиу се среща всъс Войнов в София през 1996 г. и го интервюира. Той е пенсиониран и финансовото му положение е тежко. Социалистическата система се е разпаднала и Войнов е зает с мисли какво се е объркало. Той обаче отказва да обсъжда вътрешнопартийните въпроси на Гръцката комунистическа партия.[5].

Пандо Войнов се представя като лоялен комунист и дисциплиниран военен, предан на Гръцката комунистическа партия. Чужд е на домогванията на ЮКП и нейния агресивен проюгославски македонизъм. Последните десетилетия от живота си прекарва в България, но остава тясно обвързан с гръцката политемигрантска общност.[6][7][8][9][4][10]

  1. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 75. Посетен на 24 декември 2015.
  2. Лично кадрово досие на Пандо Войнов
  3. ΡΙΖΟΣΠΑΣΤΗΣ: ΣΤΗ ΜΝΗΜΗ ΑΓΩΝΙΣΤΩΝ[неработеща препратка], www1.rizospastis.gr
  4. а б Андреев, Калин. Как прекарахте лятото или исторически интервюта с емигранти, дошли в България след края на гръцката гражданската война (1946 – 1949) Архив на оригинала от 2012-08-06 в Wayback Machine..
  5. Παντελής Βαηνάς: τραγική μορφή ή επαναστάτης διεθνιστής; | ΕΝΘΕΜΑΤΑ
  6. Даскалов, Георги. Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София. София, Македонски научен институт, 2007. ISBN 9789548187749. с. 151, 245.
  7. Кирјазовски, Ристо. Македонската политичка емиграција от егејскиот дел на Македонија во источноевропските земји по Втората светска војна. Скопје, 1989, стр. 103 – 233.
  8. Кирјазовски, Ристо. Егејскиот дел на Македонија по Граѓанската војна во Грција). Скопје, 2001, стр. 142 – 184.
  9. Раковски, Павле. Автобиографија или моите страдања. Скопје, 2000, стр. 105.
  10. „Εφυγε“ ο Παντελής Βαϊνάς – Ριζοσπάστης,15.06.2008, www2.rizospastis.gr