Паметници с лъвове в България
Облик
Настоящият списък с паметниците с лъвове в България включва скулптури, за които централна фигура или част от композицията заема лъв.
Паметници в цял ръст
[редактиране | редактиране на кода]Изображение | Град | Дата | GPS координати | Информация |
---|---|---|---|---|
София | 1985 | 42.695249198292466, 23.320716470710295 | Скулптурни фигури „Лъвове“. Скулптор: Величко Минеков. | |
Пазарджик | 42.18998610718084, 24.332416778617887 | Статуя „Лъвът“. Скулптор: Величко Минеков. | ||
Стара Загора | 1927 | 42.42503540001617, 25.64441942223178 | Паметник на третата опълченска дружина и подполковник Калитин[1] | |
Шипка | 1934 | 42.74825761069475, 25.321522976571657 | Паметник на свободата | |
Шипка | 1934 | 42.74825761069475, 25.321522976571657 | Паметник на свободата – в приземния етаж, под мраморен саркофаг, поставен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на загинали при отбраната на Шипка герои. | |
София | 1882 – 1912 | 42.69577937649433, 23.332607234029794 | Царският трон с два лъва от храм-паметника „Свети Александър Невски“.[2] | |
Шипка | 1934 | 42.74913318768461, 25.322056852077164 | Паметник на свободата – фрагмент в началото на стълбите. Общ план: | |
София | м/у 1918 и 1944 | 42.690752337110474, 23.347610632667198 | Скулптурна фигура „Лъв“ във Военна академия „Георги Раковски“.[3] | |
София | 42.694401573440565, 23.326142089794494 | Кулите от двете страни на централния вход на Народен театър „Иван Вазов“ завършват със скулптурна група, на която е изобразена победата на богинята Нике в колесница, теглена от три лъва.[4] | ||
София | 1932 | 42.693430231279144, 23.335740265262668 | Скулптурните фигури „Лъвове“ са на входа на Университетската библиотека. | |
Стара Загора | 42.43219575012753, 25.625805113001324 | Два лъва на входа на Военния клуб. | ||
Велико Търново | 1918 | 43.081872724514156, 25.646987363326875 | Скулптура на лъв на входа на Царевец. | |
София | 1934 | 42.68796363498464, 23.32005315516514 | Паметник на първи и шести пехотен полк. Лъвът е преместен на мястото на демонтирания монумент „1300 години България“. До 2017 г. се е намирал на входа на Военноисторическия музей, София[5]: | |
Созопол | Каменен лъв в цял ръст в хотел.[6] | |||
Средец | 2018 | Два лъва в паметник, посветен на загиналите от Карабунар в Балканската, Междусъюзническата и Първа световна война[7] | ||
Враца | Паметникът на загиналите във войните за национално обединение се намира в близост до ЖП гара – Враца. | |||
Радомирци | [8] | |||
София | 42.69120147280191, 23.34794062575277 | Паметник „Колона на випуските“ във Военна академия „Георги Раковски“.[9] | ||
София | 1938 | 42.69118653768414, 23.327299496941013 | Скулптурната фигура „Лъв“ се намира на входа на МВР. | |
Йоглав | 2018 | 43.2083612939135, 24.82469136624752 | Паметник на загиналите във войните | |
Русе | 1909 | 43.848694, 25.953472 | Паметник на Свободата. Близък план: | |
Котел | 42.8592063236986, 26.490232520429295 | Статуята на лъв се намира на 5 км югоизточно от града. | ||
София | 1936 | 42.69619355887373, 23.331362348514894 | Лъвска статуя от Паметник на Незнайния воин | |
София | м/у 1918 и 1944 | Ж.К. „Красно село“ бул. „Цар Борис ІІІ“[10] | ||
Симитли | 41.892703906256166, 23.113241725424047 | Паметник „Лъвчето“ | ||
Лакатник | 1915 28 юни |
[11] | ||
Плевен | 1903 – 1907 | 43.40530732527297, 24.61776199110053 | Паметник на Четвърти пехотен плевенски полк[12] | |
Раковски | 2016 – 2018 | 42.27993473837102, 24.949161416407673 | Паметник на загиналите във войните | |
Карлово | 1903 – 1907 | 42.6374210200828, 24.806047652805344 | Лъв от паметника на Васил Левски | |
Монтана | 43.40847102063773, 23.226123851973504 | Паметник на загиналите във войните за национално обединение | ||
Ивайло | 42.22426292169173, 24.329608549809933 | Лъвова чешма | ||
Разград | приблизително 43.52713903907944, 26.52386189915693 |
Каменна статуя на лъв – точно уголемено копие на лъвчетата намерини при разкопките на Абритус.[13] | ||
Панагюрище | 42.50660126298177, 24.186104463492267 | Паметник на Орчо войвода | ||
Трявна | Паметник на Тревненското въстание | |||
близо до Мадара | нач. на VIII век | 43.2773314195603, 27.119204040215497 | Лъв от средновековния барелеф Мадарски конник. | |
София | 1939 | 42.69575010669251, 23.32497911429358 | Два лъва изправени един срещу друг, над входа на източната фасада на БНБ. Помежду им има дъбов лист с два жълъда, като под тях върху лента са изписани годините на построяване на сградата „1934 – БНБ – 1939“. Каменният барелеф е изработен от проф. Любен Димитров и символизира силата и постоянството.[14] |
Мостове
[редактиране | редактиране на кода]Изображение | Град | Дата | GPS координати | Информация |
---|---|---|---|---|
София | 1891 | 42.70492431913762, 23.32385471451493 | Лъвов мост | |
Габрово | 42.87300672885534, 25.317204109894252 | Мост зад театъра, известен преди като Лъвов мост. Мостът е декориран с 4 масивни колони, на върха на които са поставени 4 фигури на лъвове.[15] | ||
Габрово | 1936 | 42.874167,25.318056 | Мост „Игото“, известен преди и като Лъвов мост | |
Селище | 42.84585104277718, 25.03713445312308 | Лъвов мост | ||
Стоките | 42.846042512922104, 25.03657953869888 | Лъвов мост до село Стоките и село Кръвеник.[16] | ||
Разград | 2010 | 43.52745183549682, 26.52335500201827 | Лъвов мост[17] | |
Първомайци | 1880 (подновен през 2008) |
43.145874390251606, 25.666203833705843 | Александровски мост – първият Лъвов мост в България[18] | |
Трънчовица | 43.49023878848661, 24.99367143251974 | Мостът с лъвове | ||
Севлиево | 1940 и 2017 | 43.03423443864092, 25.105937334297632 | Мостът на Колю Фичето, известен и като Лъвов мост.[19] Първоначално 4 лъва от бял бетон са монтирани през 1940 г., но са премахнати през 1974 г. Реплики на четири статуи на лъвове са поставени през 2017 г.[20] | |
периода на Възраждането | Каменна пластика на лъв от моста на р. Видима.[21] |
Други
[редактиране | редактиране на кода]Изображение | Град | Дата | GPS координати | Информация |
---|---|---|---|---|
София | X – XI в. | Плоча с изображение на лъв от червен пясъчник. Оригиналът е в АИМ (Национален археологически институт с музей) при БАН – София. Изображението е ползвано в български монети от 1992 г.[22] | ||
Стара Загора | X-XII век | Средновековен български релеф на лъвица с лъвче, послужил за герб на Стара Загора. | ||
София | V-IV в. пр.н.е. | Каменен релеф на лъв с полихромна украса, култов комплекс Жаба могила, Стрелча. Експонат на Националния исторически музей, София |
Лъвът присъства като детайл и в редица други паметници и като орнамент в архитектурата:
-
На загиналите в Априлското въстание
-
Площад Джузепе Гарибалди", София
-
Паметник на Тодор Кирков в Ловеч
-
Лъвова чешма, Казанлък
-
Чешма с минерална вода, Павел Баня
-
Русе
-
Ковегът на цар Боис III
-
Паметник в София
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Паметник на третата опълченска дружина и подполковник Калитин, Стара Загора
- ↑ Свети Александър Невски (София)
- ↑ Скулптурна фигура „Лъв“ (Военна академия в София)
- ↑ Народен театър „Иван Вазов“
- ↑ Паметникът на входа на Военноисторическия музей, София
- ↑ Лъв в Созопол
- ↑ Паметник в Средец
- ↑ Паметник в село Радомирци
- ↑ Паметник „Колона на випуските“ в София
- ↑ Паметник в София, Ж.К. „Красно село“
- ↑ Войнишки паметник в Лакатник
- ↑ Четвърти пехотен плевенски полк, Плевен
- ↑ Каменна статуя на лъв в Разград
- ↑ Скулптура на БНБ
- ↑ [Мост зад театъра, Габрово
- ↑ Лъвов мост край село Кръвеник
- ↑ Лъвов мост в Разград
- ↑ Александровски мост
- ↑ Лъвов мост в Севлиево
- ↑ Лъвов мост, севлиево
- ↑ [1]
- ↑ Монети с образ на лъв