Паметници на Хермес в България
Настоящият списък с паметниците на Хермес в България включва скулптури, за които централна фигура или част от композицията заема древногръцкият бог Хермес или неговият аналог в римската култура – Меркурий. Като покровител на търговци и банкери Хермес е популярен образ в архитектурата и символиката на банки, търговски училища и университети и др.
Хермес в архитектурата
[редактиране | редактиране на кода]Изображение | Град | Дата на създаване | GPS координати |
Информация |
---|---|---|---|---|
Варна | 1924 | 43°12'31.2"N 27°55'25.8"E | Композицията от фронтона над централния вход на Икономическия университет се състои от две антични фигури: Хермес и Атина, символизиращи единството и световното значение на науката – търговията – индустрията. Дело е на Кирил Шиваров.[1] | |
Варна | 1922 | 43°12'04.0"N 27°54'57.0"E | На нивото на атиката на Софийска банка във Варна е поставена импозантна скулптура, изобразяваща древноримския бог Меркурий, възседнал орел. Автор на творбата е скулпторът Кирил Шиваров.[2] | |
Казанлък | 1933 | 42°37'07.1"N 25°23'26.0"E | Над входа на Старата поща се намира статуя на атлет от камък с пощенски рог и свитък в ръце, символизиращ размяната на съобщения от древността. Авторът е неизвестен.[3] | |
Пловдив | 1930 | 42°08'43.7"N 24°44'56.4"E | Две статуи в цял ръст на търговски комплекс, проектиран от арх. Христо Пеев.[4] | |
Пловдив | 2020 | 42°03'34.5"N 24°44'14.0"E | 5-метрова позлатена статуя на Меркурий върху сградата на Alchemist Residence Von Gfldenburg.[5] | |
Пловдив | 1941 | 42°09'05.3"N 24°44'53.1"E | Релеф с изображение на Хермес на вратите на главния вход на Търговско-индустриалната камара (днешна Съдебна палата). | |
Пловдив | 1987 | 43°12'04.0"N 27°54'57.0"E | Мозайката „Меркурий“ е разположена на фасадата на централната сграда на Международния панаир в Пловдив.[6] | |
Свищов | 1895 | 43°37'05.2"N 25°20'50.2"E | В Търговска гимназия (Свищов) Хермес е изобразен като статуя, в капители и ключови камъни[7] | |
София | 1930 | 42°41'00.0"N 23°19'33.2"E | Скулптура на фасадата на НФСГ, дело на Кирил Шиваров.[8] | |
София | 1914 | 42°41'48.0"N 23°19'44.9"E | Сградата на банка ДСК (тогавашната Софийска банка) е шедьовър на сецесиона в българската архитектура. Скулптурата на Хермес е дело на Марин Василев. В тази сграда стартира БНР.[9] | |
София | 1925 | 42°41'55.4"N 23°19'29.0"E | Скулптура от кулата на жилищна кооперация „Мусала“. Хермес, заедно с двата орела, онагледява идеята за просперитет.[10] | |
София | 1939 | 42°41'44.7"N 23°19'29.4"E | На южната фасада на БНБ, на нивото на най-горния етаж е поставена голяма скулптурна композиция, изобразяваща Хермес и Деметра, изработени от Кирил Шиваров. На северната фасада се намират други скулптури на глави на античните богове Хермес и Деметра.[11] |
Статуи
[редактиране | редактиране на кода]В България има статуи от мрамор и статуетки от бронз, свързани с култа към Хермес/Меркурий, започвайки от IV в.пр.н.е.[12][13] Пример за напълно запазена статуя е откритата през 2024 г. в Хераклея Синтика от IV век с височина 2,10 м и тегло 600 – 700 кг.[14][15] РИМ – Стара Загора, съхранява статуетки от бронз, датирани от II – III век.[16]
Херми
[редактиране | редактиране на кода]Поради бързината си Хермес е считан за покровител и на спортните състезания, като херми са открити и на територията на България – във вила Армира (от преди 2000 години), антична Сердика (от 170 – 180 г.), Никополис ад Неструм (от втората половина на II век) и др.
До наши дни са оцелели осем пиластъра с изображение на херми (експонирани в лапидариума на Регионален археологически музей, Пловдив), които са били част от декорацията на входа на филипополския стадион.[17]
Хермесов кадуцей
[редактиране | редактиране на кода]Като задължителен атрибут и персонификация на богът Хермес е кадуцеят.
Изображение | Град | Дата на създаване | GPS координати | Информация |
---|---|---|---|---|
Габрово | 1966 | 42°53'05.3"N 25°18'15.6"E | В герба и знамето на Габрово е включен кадуцей (неотлъчно носеният от Хермес жезъл), като символ за развитието на търговията. Участва в „Паметник на плодородието“ на входа на града, построен 1966 г. Кадуцей участва в хералдиката още в първия герб на Габрово от 1934 г.[18] | |
Пловдив | 42°08'43.7"N 24°44'56.4"E | Хермесовият кадуцей присъства върху свода над вратата и над всички прозорци на сградата на БНБ в Пловдив.[19] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Скулптурна композиция на фасадата на Икономически университет, Варна
- ↑ Софийска банка, Варна
- ↑ Статуи в Пловдив
- ↑ Статуи в Пловдив
- ↑ Статуя в Пловдив
- ↑ Международен панаир, Пловдив
- ↑ Хермес в архитектурата на Търговска гимназия, Свищов
- ↑ Скулптура на фасадата НФСП, София
- ↑ Скулптура от Софийска банка ДСК, София
- ↑ Скулптура от ЖК "Мусала"
- ↑ Скулптурна композиция на фасадата на БНБ, София
- ↑ Култ към Хермес
- ↑ Бронзови статуетки от II-III век
- ↑ Статуя на Хермес в Хераклея Синтика
- ↑ Статуя на Хермес в Хераклея Синтика
- ↑ https://www.rimstz.eu/галерия-античност Статуетка от бронз в РИМ – Стара Загора, II-III век.
- ↑ Херми в Пловдив
- ↑ Герб на Габрово
- ↑ Кадуцей в Пловдив