Направо към съдържанието

Паметници на Хермес в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Настоящият списък с паметниците на Хермес в България включва скулптури, за които централна фигура или част от композицията заема древногръцкият бог Хермес или неговият аналог в римската култура – Меркурий. Като покровител на търговци и банкери Хермес е популярен образ в архитектурата и символиката на банки, търговски училища и университети и др.

Хермес в архитектурата

[редактиране | редактиране на кода]
Изображение Град Дата на създаване GPS
координати
Информация
Варна 1924 43°12'31.2"N 27°55'25.8"E Композицията от фронтона над централния вход на Икономическия университет се състои от две антични фигури: Хермес и Атина, символизиращи единството и световното значение на науката – търговията – индустрията. Дело е на Кирил Шиваров.[1]
Варна 1922 43°12'04.0"N 27°54'57.0"E На нивото на атиката на Софийска банка във Варна е поставена импозантна скулптура, изобразяваща древноримския бог Меркурий, възседнал орел. Автор на творбата е скулпторът Кирил Шиваров.[2]
Казанлък 1933 42°37'07.1"N 25°23'26.0"E Над входа на Старата поща се намира статуя на атлет от камък с пощенски рог и свитък в ръце, символизиращ размяната на съобщения от древността. Авторът е неизвестен.[3]
Пловдив 1930 42°08'43.7"N 24°44'56.4"E Две статуи в цял ръст на търговски комплекс, проектиран от арх. Христо Пеев.[4]
Пловдив 2020 42°03'34.5"N 24°44'14.0"E 5-метрова позлатена статуя на Меркурий върху сградата на Alchemist Residence Von Gfldenburg.[5]
Пловдив 1941 42°09'05.3"N 24°44'53.1"E Релеф с изображение на Хермес на вратите на главния вход на Търговско-индустриалната камара (днешна Съдебна палата).
Пловдив 1987 43°12'04.0"N 27°54'57.0"E Мозайката „Меркурий“ е разположена на фасадата на централната сграда на Международния панаир в Пловдив.[6]
Свищов 1895 43°37'05.2"N 25°20'50.2"E В Търговска гимназия (Свищов) Хермес е изобразен като статуя, в капители и ключови камъни[7]
София 1930 42°41'00.0"N 23°19'33.2"E Скулптура на фасадата на НФСГ, дело на Кирил Шиваров.[8]
София 1914 42°41'48.0"N 23°19'44.9"E Сградата на банка ДСК (тогавашната Софийска банка) е шедьовър на сецесиона в българската архитектура. Скулптурата на Хермес е дело на Марин Василев. В тази сграда стартира БНР.[9]

Близък план: Орнамент от украсата на сградата:

София 1925 42°41'55.4"N 23°19'29.0"E Скулптура от кулата на жилищна кооперация „Мусала“. Хермес, заедно с двата орела, онагледява идеята за просперитет.[10]

София 1939 42°41'44.7"N 23°19'29.4"E На южната фасада на БНБ, на нивото на най-горния етаж е поставена голяма скулптурна композиция, изобразяваща Хермес и Деметра, изработени от Кирил Шиваров.

На северната фасада се намират други скулптури на глави на античните богове Хермес и Деметра.[11]

Статуетка „Хермес с детето Дионис“ – реплика на елинският склуптор Проксител, НИМ, София

В България има статуи от мрамор и статуетки от бронз, свързани с култа към Хермес/Меркурий, започвайки от IV в.пр.н.е.[12][13] Пример за напълно запазена статуя е откритата през 2024 г. в Хераклея Синтика от IV век с височина 2,10 м и тегло 600 – 700 кг.[14][15] РИМ – Стара Загора, съхранява статуетки от бронз, датирани от II – III век.[16]

Поради бързината си Хермес е считан за покровител и на спортните състезания, като херми са открити и на територията на България – във вила Армира (от преди 2000 години), антична Сердика (от 170 – 180 г.), Никополис ад Неструм (от втората половина на II век) и др.

До наши дни са оцелели осем пиластъра с изображение на херми (експонирани в лапидариума на Регионален археологически музей, Пловдив), които са били част от декорацията на входа на филипополския стадион.[17]

Като задължителен атрибут и персонификация на богът Хермес е кадуцеят.

Изображение Град Дата на създаване GPS координати Информация
Габрово 1966 42°53'05.3"N 25°18'15.6"E В герба и знамето на Габрово е включен кадуцей (неотлъчно носеният от Хермес жезъл), като символ за развитието на търговията. Участва в „Паметник на плодородието“ на входа на града, построен 1966 г. Кадуцей участва в хералдиката още в първия герб на Габрово от 1934 г.[18]
Пловдив 42°08'43.7"N 24°44'56.4"E Хермесовият кадуцей присъства върху свода над вратата и над всички прозорци на сградата на БНБ в Пловдив.[19]