Паликура
| Паликура Паликура | |
| — село — | |
  Паликура | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Росоман |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 201 m |
| Население | 183 души (2002) |
| Пощенски код | 1422 |
| Телефонен код | 043 |
| Паликура в Общомедия | |
Паликура (на македонска литературна норма: Паликура) е село в централната част на Северна Македония, община Росоман.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Тиквеш, южно от град Велес. Църквата в селото е „Свети Никола“.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Източно от селото е открита раннохристиянска базилика от края на V - началото на VI век.[2]
В XIX век Паликура е българско село в нахия Неготино на Тиквешката кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 130 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век християнското жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Паликура (Palikoura) има 128 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Паликура са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Паликура е създадена сръбска колония, в която обаче колонистите са разделени на враждуващи лагери.[6] На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Чифлик Паликура (Palikura) като българско християнско село.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Паликура
Иван Стоянов, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето в 1912 година[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1110. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
| ||||||||
