Направо към съдържанието

Павел Тагарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Тагарис
Παῦλος Παλαιολόγος Τάγαρις
Византийски монах
Бродиран двуглав орел с короновани глави и медальон на гърдите, принадлежал на Павел Тагарис. Метрополитън музей.
Бродиран двуглав орел с короновани глави и медальон на гърдите, принадлежал на Павел Тагарис. Метрополитън музей.

Роден
около 1320 г.
Починал
не по-рано от 1394 г.

ЕтносВизантийци
РелигияКатолическа църква

Павел Тагарис (на гръцки: Παῦλος Παλαιολόγος Τάγαρις) (ок. 1320[1] или 1340[2], † след 1394) е византийски монах. Възможно е да е син на Мануил Тагарис или да е друг негов родственик. Самият Павел обаче претендира, че майка му е втората съпруга на Мануил - Теодора Асенина Палеологина, дъщеря на българския цар Иван Асен III и внучка на император Михаил VIII Палеолог,[3] което не е потвърдено.[4][5]

Като юноша той става монах, за да избегне нежелан брак. Забърква се в скандал и му се налага да бяга от Константинопол. Пътува из Палестина, Персия, Грузия, Унгарското кралство, Италия, Кипър, Франция. Ръкополага в епископски сан желаещите срещу заплащане като твърди, че е православният патриарх на Йерусалим. Отказва се от православието в полза на католицизма, след което отново от католицизма в полза на православието. Номиниран от папата за патриарх на Константинополската латинска патриаршия в края на 1379 или началото на 1380 г.

  1. Donald MacGillivray Nicol, « The Confessions of a bogus Patriarch: Paul Tagaris Palaiologos, Orthodox Patriarch of Jerusalem and Catholic Patriarch of Constantinople in the fourteenth century », The Journal of Ecclesiastical History, vol. 21, no 4,‎ 1970, p. 290 (ISSN 0022-0469, DOI 10.1017/S0022046900049113)
  2. Alice-Mary Talbot, « Tagaris, Paul Palaiologos », dans Alexander Kazhdan (dir.), The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford et New York, Oxford University Press, 1991 (ISBN 0-19-504652-8), p. 2006.
  3. Franz Ritter von Miklosich et Joseph Muller, « Acta et Diplomata Graeca medii aevi sacra et profana », Acta Patriarchatus Constantinopolitanae, Vienne, vol. II,‎ 1860.
  4. Alice-Mary Talbot, « Tagaris, Paul Palaiologos », dans Alexander Kazhdan (dir.), The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford et New York, Oxford University Press, 1991 (ISBN 0-19-504652-8), p. 2006.
  5. Donald MacGillivray Nicol, « The Confessions of a bogus Patriarch: Paul Tagaris Palaiologos, Orthodox Patriarch of Jerusalem and Catholic Patriarch of Constantinople in the fourteenth century », The Journal of Ecclesiastical History, vol. 21, no 4,‎ 1970, p. 290 (ISSN 0022-0469, DOI 10.1017/S0022046900049113)