Отто Биелигк
Отто Биелигк | |
български дарител на БЧК | |
Роден |
1843 г.
|
---|---|
Починал |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/50/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D1%82%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%BA.webp/260px-%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D1%82%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%BA.webp.png)
Отто Биелигк (на немски: Otto Bieligk) е един от основателите на застрахователното дело в България и голям дарител на БЧК.
Роден през 1843 г. в Австрия, идва в България през 1882 г., където живее тридесет и пет години, до смъртта си. Обича страната и я приема като своя втора родина, получава и българско гражданство. Става инициатор за създаването и работи като директор на Националното осигурително дружество „Балкан“.[1]
Заради добрите си впечатления от беззаветната дейност на БЧК през Първата световна война, в знак на почит към това дело, Биелигк предоставя огромното си състояние на дружеството. С негови дарителски средства в началото на XX век (1900) в София е изградена болница за лечение на бедни хора наречена „Червен кръст“. Сградата е проектирана от българските архитекти Кирил Маричков и Георги Фингов. На това място по-късно е построена сградата на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Пирогов“.[1]
На 20 декември 1917 г., Биелигк прави писмено завещание, с което дарява на БЧК недвижим имот в София и дворно място на булевард „Дондуков“ № 87.[2] Тук с доходите от имота трябва да се построи нов павилион при болница „Червен кръст“ за безплатно лечение на бедни болни, който да носи неговото име. В завещанието е включено и желанието му да бъде погребан в двора на болницата (днес в двора на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“), а над гроба му да бъде съграден паметник с неговия бюст, за която цел е определена отделна сума на стойност от 25 000.[1] Автор на проекта е българският скулптур Андрей Николов.[3]
Отто Биелигк умира през 1918 година.
С решение на Управителния съвет на БЧК от 1920 г. паметника е поставен там, където той е пожелал, където просъществува до 1944 г., когато безследно изчезва. Въпреки опитите да бъде открит, от него е запазен само постаментът и днес е възстановен по снимки от времето на построяването му.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Отто Биелигк // 1333.bg. Посетен на 6 юли 2023.
- ↑ Българско дружество Червен кръст. Отто Биелигк // daritelite.bg. Посетен на 6 юли 2023.
- ↑ „БУЛМАР МЛ“ ООД направи дарение за подпомагане на благородна кауза // bulmarml.bg. Посетен на 6 юли 2023.