Направо към съдържанието

Османли

Тази статия е за селото в Турция. За селото в Гърция вижте Османли (дем Кушница).

Османли
Osmanlı
— село —
Турция
41.5875° с. ш. 26.8358° и. д.
Османли
Мармара
41.5875° с. ш. 26.8358° и. д.
Османли
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина88 m
Население1699 души (2000)

Османли или Османлия (на турски: Osmanlı) е село в Източна Тракия, Турция, околия Хавса, вилает Одрин.

Село Османли е разположено между Хаскьой и Хавса.

В XIX век Османли е българско село в Хавсенска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Османли (Osmanly) има 80 домакинства и 378 българи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 български екзархийски семейства с 620 души.[2] и е чисто българско от около 120 къщи до 1913 г.[3]

Българското население на Османли е насилствено прогонено след Междусъюзническата война в 1913 година по следния начин:

Селяните са събрани още с навлизането на турската конница изтръпнали бледи, очакват да чуят присъдата си…. Глашатаят с висок и проточен глас заговаря на турски и тутакси превежда на български: „Всеки глава на семейство е свободен с жената си и децата си, но в продължение само на два часа от минутата на съобщението да вземе каквото може и каквото иска от покъщнината си и от добитъка си и да напусне селото, стига да внесе определен дан от 70 турски лири. Който не стори това и се опита да се укрие или избяга, в името на Алаха ще бъде жив изгорен заедно с опожаряване на селото…” Настъпва трогателният момент: с плач и писък и падане на колене от страна на бедните пред по-заможните и проглушава цялото село. Турците добавят своята милост:”Позволява се откупът на бедните от по-богатите.” Имало и по-богати и патриоти и всички почти били спасени от живо изгарянe[3]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 22.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.300.
  3. а б Николов, Георги. УЧАСТТА НА СЕЛОТО ОСМАНЛИ (ОДРИНСКО) // в-к Тракия , 1924 г. бр. 93, 2-ра стр.. лято, 1924. с. с. 2. ….селото Османли, разположено между Хаскьой и Хавса, чисто българско от около 120 къщи. ..... на 22 септември 1913 г. турска конница окупира селото и чете присъда - заповед чрез…. Глашатай: „Всеки глава на семейство е свободен с жената си и децата си, но в продължение само на два часа от минутата на съобщението да вземе, каквото може и каквото иска от покъщнината си и от добитъка си и да напусне селото, стига да внесе определен дан от 70 турски лири. Който не стори това и се опита да се укрие или избяга, в името на Алаха ще бъде жив изгорен заедно с опожаряване на селото…”