Направо към съдържанието

Организация на муджахидините на иранския народ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Организация на муджахидините на иранския народ
سازمان مجاهدين خلق ايران
Информация
Типпаравоенна
Основана5 септември 1965 г.
Положениедействаща
СедалищеПариж,  Франция (2003– )
РъководителМариам Раджави
Масуд Раджави
Членове5000 – 13 500[1]
Сайтmojahedin.org
Организация на муджахидините на иранския народ в Общомедия

Организация на муджахидините на иранския народ (ОМИН) (на персийски: سازمان مجاهدين خلق) е иранска политическа и паравоенна групировка в изгнание, бореща се за сваляне на правителството в Иран.[2][3]

Организацията е определена като терористична от страна на Иран и Ирак, и е смятана за такава от Обединеното кралство и Европейския съюз до 2008 г. и 2009 г., съответно, и от Канада и Съединените американски щати до 2012 г.

ОМИН е критикувана за изграждането на култ към личността около нейните лидери Масуд и Мариам Раджави.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Основана е на 5 септември 1965 г. от шест мюсюлмански студента, които са свързани със „Свободното движение на Иран“. В идеологически план, леви членове застават начело на ОМИН и приемат марксистката платформа през 1975 г.[4]

Организацията започва въоръжен конфликт с династия Пахлави през 1970–те години и играе активна роля в свалянето на шаха през 1979 г. Те приветстват „Негово височество аятолах Хомейни като славен боец (Моджахед)“ и призовават всички да бъдат обединени зад него срещу роялисти и империалисти. След революцията, ОМИН участва в референдума от март 1979 г. и силно подкрепя Иран при кризата със заложниците, но бойкотира референдума за конституцията на Ислямска република през декември 1979 г., както и оттегля своя кандидат за президентските избори през януари 1980 г. Освен това организацията не успява да спечели място на парламентарните избори от 1980 г. Съюзена с президента Аболхасан Банисадр, групата се сблъсква с управляващата Ислямска републиканска партия, като избягва директна критика към Рухолах Хомейни до юни 1981 г., когато обявява война на правителството на Ислямска република Иран и инициира редица атентати и убийства насочени към управляващи духовници.[5]

Знамето на ОМИН.

Организацията излиза в изгнание, като продължава да извършва нападения в Иран. През 1983 г. тя застава на страната на Саддам Хюсеин срещу иранските въоръжени сили във войната между Иран и Ирак, решение, което се разглежда като предателство от страна на по-голямата част от иранците.

ОМИН твърди, че не използва насилие през 2001 г.[6] Въпреки това, е обвинена от многобройните коментатори, че се финансира, обучава и въоръжава от Израел за убийствата на ирански ядрени учени и преподаватели.[7]

Докато ръководството на организацията пребивава в Париж, основните членове са в продължение на години, ограничени до лагера Ашраф в Ирак, особено след като ОМИН и САЩ подписват споразумение за прекратяване на огъня по „взаимно разбиране и координация“ през 2003 г.[8][9] Организацията по-късно се премества в бившата военна база на САЩ Кемп Либърти в Ирак[10], и след това в Албания.[11]

През 2002 г. ОМИН разкрива съществуването на ядрена програма на Иран. Оттогава те правят различни твърдения за програмата, не всички от които са точни.[12][13]

Участия в изобри

[редактиране | редактиране на кода]
Година Избори/референдум Места/нагласа Източник
1979 Референдум за ислямска република Гласува с 'Да'
Избори за съвет на експерти
0 / 73 (0%)
 [14]
Конституционен референдум Бойкотира
1980 Президентски избори Гласува, без кандидат
Парламентарни избори
0 / 270 (0%)
 [14]

Измами и пране на пари

[редактиране | редактиране на кода]

Освен средствата, предоставени от чужди държави (като Саудитска Арабия и Ирак по времето на Саддам Хюсеин), организацията набира средства чрез измама и пране на пари. Според „RAND Corporation“, поддръжници на ОМИН събират дарения на обществени места, често показващи „ужасяващи картини“ на жертвите на правата на човека в Иран и твърдящи, че събират пари за тях, но всъщност са за организацията.

Германия

[редактиране | редактиране на кода]

В Германия, върховният съд постановява да затвори няколко сметки на ОМИН, след като разследвания разкриват, че организацията с цел измама, набира между $5 и $10 милиона социални помощи за деца на своите членове, изпратени до Европа.

Великобритания

[редактиране | редактиране на кода]

Във Великобритания оперира кампания за фиктивна благотворителност, а именно „Помощ за Иран“, която „твърди, че събира пари за ирански бежанци, преследвани от ислямския режим“, а по-късно става ясно, че е параван за военното крило.[15] През 2001 г. Комисията за благотворителност на Англия и Уелс я закриват[16], след като не намират „проверими връзки между парите, дарени от британската общественост (приблизително £5 милиона годишно) и благотворителна дейност в Иран“.

САЩ

[редактиране | редактиране на кода]

Седем привърженици са задържани от Федералното бюро за разследване (ФБР) за пренасочване на повече от $1 милион на организацията през друга фиктивна благотворителност, „Комитет за правата на човека в Иран“.[17]

На 19 ноември 2004 г., две организации „Иранско-американската общност на Северна Вирджиния“ и „Съюза срещу фундаментализма“, организират демонстрации пред сградата Капитол във Вашингтон и прехвърлят средства за нея, някои от кооти $ 9000 по сметката на член на ОМИН в Тексас. Конгресът и въпросната банка не са наясно с това дали демонстрантите действително предоставят материална подкрепа на ОМИН.[18]

Положение сред иранската опозиция

[редактиране | редактиране на кода]

Докладът от октомври 1994 г. на Държавния департамент на САЩ отбелязва, че другите ирански опозиционни групи не си сътрудничат с организацията, защото я възприемат като „недемократична“ и „строго контролирана“ от нейните лидери.[19]

Поради своята анти-шахска позиция преди революцията, тя не е в близост до монархическите опозиционни групи и Реза Пахлави, сваленият принц на Иран. Импийчнатият президент на Иран, Аболхасан Банисадр също прекратява сътрудничеството си с ОМИН през 1984 г., осъждайки позицията по време на ирано-иракската война.

Покушения

[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните покушения, извършени от организацията са:

Определяне като терористична организация

[редактиране | редактиране на кода]

Страните и организациите по-долу, официално регистрират ОМИН като терористична организация:

По настощем
 Иран Определена от настоящата власт[22] от 1981 г., също и при династия Пахлави до 1979 г.
 Ирак Определена от правителството след 2003 г.[23]
Преди
САЩ Определена на 8 юли 1997 г., премахната на 28 септември 2012 г.[24]
 Великобритания Определена на 28 март 2001 г., премахната на 24 юни 2008 г.
Европейски съюз Определена през май 2002 г., премахната на 26 януари 2009 г.[25]
 Канада Определена на 24 май 2005 г.,[26] премахната на 20 декември 2012 г.[27]
Други
 Австралия Не е определена като терористична, но е добавена към „консолидиран списък“, условие на Резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН от 21 декември 2001 г.[28]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Aaron Schwartz. National Security and the Protection of Constitutional Liberties: How the Foreign Terrorist Organization List Satisfies Procedural Due Process // The Penn State Journal of Law & International Affair 3 (1). April 2014. с. 293 – 323.
  2. ↑ Frank Bolz, Jr., Kenneth J. Dudonis, David P. Schulz. The Counterterrorism Handbook: Tactics, Procedures, and Techniques. 4. CRC Press, 2016. ISBN 1439846685. с. 459.
  3. ↑ Jonathan R. White. Terrorism and Homeland Security. 7. Cengage Learning, 2011. ISBN 1133171184. с. 371.
  4. ↑ Vahabzadeh, Peyman. FADĀʾIĀN-E ḴALQ // Encyclopædia Iranica. Bibliotheca Persica Press, 28 март 2016.
  5. ↑ Peter J. Chelkowski, Robert J. Pranger. Ideology and Power in the Middle East: Studies in Honor of George Lenczowski. Duke University Press, 1988. ISBN 0822381508. с. 250.
  6. ↑ Kroeger, Alex. EU unfreezes Iran group's funds // BBC, 12 декември 2006. Посетен на 5 януари 2013.
  7. ↑ Israel teams with terror group to kill Iran's nuclear scientists, U.S. officials tell NBC News – Rock Center with Brian Williams // rockcenter.nbcnews.com. Архивиран от оригинала на 2014-11-29. Посетен на 7 февруари 2015.
  8. ↑ About Camp Ashraf // campashraf.org. Архивиран от оригинала на 2014-12-17. Посетен на 17 декември 2014.
  9. ↑ People's Mojahedin Of Iran – Mission Report. L'Harmattan, September 2005. ISBN 2-7475-9381-9. с. 12.
  10. ↑ Shane, Scott. Iranian Dissidents Convince U.S. to Drop Terror Label // The New York Times. 21 септември 2012.
  11. ↑ Last Remaining Iranian PMOI Members Leave Camp Liberty // Breitbart, 11 септември 2016. Посетен на 19 октомври 2016. (на английски)
  12. ↑ Spector, Leonard. Iranian Nuclear Program Remains Major Threat Despite Partial Freeze of Weapons-Relevant Activities Described in New U.S. National Intelligence Estimate // Архивиран от оригинала на 2014-07-17. Посетен на 17 декември 2014.
  13. ↑ Morello, Carol. Exile group accuses Iran of secret nuclear weapons research // The Washington Post. Посетен на 17 септември 2015.
  14. ↑ а б Ervand Abrahamian. Radical Islam: the Iranian Mojahedin. Т. 3. I.B.Tauris, 1989. ISBN 9781850430773.
  15. ↑ Daniel Tovrov. MEK Pays US Officials, But Where Do The Iranian Exiles Get Their Money? // International Business Times, 29 март 2012. Посетен на 28 септември 2016.
  16. ↑ David Leigh. 'Tank girl' army accused of torture // The Guardian, 30 май 2005. Посетен на 28 септември 2016.
  17. ↑ The Mujahedin-e Khalq in Iraq: a policy conundrum // RAND Corporation, 2009.
  18. ↑ Mark Edmond Clark. An Analysis of the Role of the Iranian Diaspora in the Financial Support System of the Mujahedin-e-Khalq // Terrornomics. Routledge, 2016. ISBN 1317045904. с. 73.
  19. ↑ Kenneth Katzman. Iran: The People's Mojahedin Organization of Iran // Iran: Outlaw, Outcast, Or Normal Country?. Nova Science Publishers, 2001. ISBN 1560729546.
  20. ↑ Axworthy, Michael. Revolutionary Iran: A History of the Islamic Republic. Oxford University Press, 2013. с. 214, 374.
  21. ↑ Khatami, Siamak. Iran, a View from Within: Political Analyses. Janus Publishing Company Ltd, 2004. с. 74 – 75.
  22. ↑ Theodoulou, Michael. US move to delist MEK as terror group worries Iran's opposition // Abu Dhabi Media The National (Abu Dhabi), 26 юли 2011. Посетен на 26 декември 2013. The MEK, dedicated to overthrowing Iran's Islamic regime and considered a terrorist group by Iran [...]
  23. ↑ Abigail Hauslohner. Iranian Group a Source of Contention in Iraq. 5 януари 2009. Посетен на 5 декември 2016.
  24. ↑ Iranian exile group removed from U.S. terror list // CNN, 28 септември 2012.
  25. ↑ Ben Smith. BRIEFING PAPER Number CBP 5020: The People's Mujahiddeen of Iran (PMOI). The House of Commons Library research service, 7 март 2016. Посетен на 5 декември 2016.
  26. ↑ CANADA LISTS IRANIAN OPPOSITION ORGANIZATION AS TERRORIST ENTITY. 26 май 2005. Посетен на 5 декември 2016.
  27. ↑ Ottawa drops Saddam Hussein-linked Iranian group from terror list in bid to ramp up pressure against Tehran. 20 декември 2012. Посетен на 5 декември 2016.
  28. ↑ Nigel Brew. Delisting the Mujahideen-e-Khalq (MeK). 5 декември 2012. Посетен на 5 декември 2016.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Организация на муджахидините на иранския народ.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата People's Mujahedin of Iran в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Организация_на_муджахидините_на_иранския_народ&oldid=12335068“.