Мохамед Али Раджай
| Мохамед Али Раджай | |
 | |
| 2-ри президент на Иран | |
| Мандат | 2 август 1981 г. – 30 август 1981 г. |
|---|---|
| Предшественик | Аболхасан Банисадр |
| Наследник | Али Хаменеи |
| министър-председател | |
| Мандат | 12 август 1980 г. – 4 август 1981 г. |
| министър на образованието | |
| Мандат | ноември 1979 г. – 12 август 1980 г. |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал |
Техеран, Иран |
| Националност |  Иран |
| Религия | Шиитски ислям |
| Деца | 3 |
| Полит. партия | Ислямска републиканска партия (1979 – 1981) |
| Образование | Харазки университет |
| Подпис |  |
| Мохамед Али Раджай в Общомедия | |
Мохамед Али Раджай (на персийски: محمدعلی رجائی Мохама̀д Али Раджаѝ) е ирански политик, който е президент на Иран само 4 седмици през август 1981 г.
Ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 15 юни 1933 г. в Казвин, Иран[1]. Баща му Абдулсамад умира, когато той е на 4 години, след което живее с майка си и брат си. Израства в Казвин, след което се премества в Техеран през 1946 г.
В столицата започва да поддържа близки отношения с групи и партии против шаха на Иран. През 1959 г. завършва университет „Тарбиат Моалем“. Става член на „Организацията на муджахидините на иранския народ“[2]. За опозиционната си дейност е арестуван 3 пъти от силите на шаха.
Активно участва в Иранската революция и е лидер в движението, целящо да прочисти иранските университети от американски и европейски влияния, което по-късно е наречено Културна революция.
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Министър
[редактиране | редактиране на кода]Назначен е за министър на образованието през 1979 г. Обявява своята програма, която включва реформиране на центровете за обучение на учители в стремеж да се създаде подходяща педагогическа система за мюсюлманското общество, развитието на ислямската етика между учители и ученици, създаване на добра връзка между родители и учители и зачитане на достойнството на учителите според исляма. Тези цели са много важни за Раджай и той се опитва да ги осъществи. Най-важните му постижения са съвместимостта на всички училища, а също така промяната на образователната система.
Премиер
[редактиране | редактиране на кода]На 12 август 1980 г. става премиер на Иран. Спира се на Ходапанахи за външен министър, Мохамед-Риза Махдави Кани за министър на вътрешните работи и Джавад Факори на отбраната. По негово време избухва Ирано-иракската война. Той е на поста си до 2 август 1981 г., когато става втория президент на Иран.
Президент
[редактиране | редактиране на кода]Аболхасан Банисадър е отстранен на 22 юни 1981 г. от парламента, а Рухолах Хомейни провежда временен президентски съвет от 6 души, като Раджай е сред членовете на този съвет. Кандидатира се за президентските избори през 1981 г. и става първия президент от Ислямската републиканска партия, като е избран с 91 % от гласовете. Официално полага клетва на 2 август 1981 г.[3] Избира Мохамед Джавад Бахонар за следващия министър-председател.
Убийство
[редактиране | редактиране на кода]Мохамед Али Раджай е убит заедно с Джавад Бахонар и други членове на Ислямската републиканска партия, когато избухва бомба в офиса на партията в Техеран на 30 август 1981 г.[4][5] Взривът е причинен, след като жертва отваря куфарче[6]. Това куфарче е донесено от Масуд Кешмири, служител по сигурността в партията. Седмица по-късно Кешмири е обявен за отговорен за планирането на експлозията. Разкрит е като оперативен деец на „Организацията на муджахидините на иранския народ“, подкрепяна от Саддам Хусейн.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Houchang E. Chehabi. Iranian Politics and Religious Modernism: The Liberation Movement of Iran Under the Shah and Khomeini. I.B.Tauris, 1990. ISBN 978-1-85043-198-5. с. 87. Посетен на 27 август 2013.
- ↑ Ostovar, Afshon P. Guardians of the Islamic Revolution Ideology, Politics, and the Development of Military Power in Iran (1979 – 2009) (PhD Thesis) // University of Michigan, 2009. Посетен на 26 юли 2013.
- ↑ "Rajai Sworn In; Bani-Sadr Predicts Revolt", Pittsburgh Press, 2 August 1981, p. A-8
- ↑ The Pearson General Knowledge Manual 2010 (New Edition). Pearson Education India, 1 януари 2010. ISBN 978-81-317-2790-4. с. 1. Посетен на 3 февруари 2013.
- ↑ Nikou, Semira N. Timeline of Iran's Political Events // United States Institute of Peace. Посетен на 27 юли 2013.
- ↑ Baqer Moin. Khomeini: Life of the Ayatollah. I.B.Tauris, 1999. ISBN 978-1-85043-128-2. с. 242.
| |||||||||||
.svg)
| |||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mohammad-Ali Rajai в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |