Хасан Рухани
| Хасан Рухани حسن روحانی | |
 | |
| 7-и президент на Иран | |
| Мандат | 3 август 2013 – 3 август 2021 г. |
|---|---|
| Предшественик | Махмуд Ахмадинежад |
| Наследник | Ебрахим Раиси |
| член на съвета на експертите | |
| Мандат | от 18 февруари 2000 г. |
| главен преговарящ по ядрения въпрос | |
| Мандат | 6 октомври 2003 г. – 15 август 2005 г. |
| Лична информация | |
| Роден |
12 ноември 1948 г.
|
| Националност |  Иран |
| Религия | Шиитски ислям |
| Съпруга | Сахебе Рухани (1968 – ) |
| Деца | 5 |
| Полит. партия | Ислямска републиканска партия (1979 г. – 1987 г.) |
| Образование | Техерански университет |
| Професия | юрист |
| Подпис |  |
| Уебсайт | rouhani.ir, www.president.ir |
| Военна служба | |
| Години | 1985 – 1991 |
| Преданост | Иран |
| Командвания | Главнокомандващ на ВВС на Иран |
| Войни/Битки | Ирано-иракска война |
| Отличия | Орден Наср (1-ва степен)[1] Орден Фат (2-ра степен)[2][3] |
| Хасан Рухани в Общомедия | |
Хаса̀н Руханѝ (на персийски: حسن روحانی) е ирански учен (юрист) и политик, избран (15.06.2013) за 7-и президент на Иран. Заема поста на 3 август 2013 г. до 3 август 2021г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Започва религиозното си образование през 1960 година. Следва в Техеранския университет (1969 – 1972) и получава степен бакалавър в областта на съдебното право. Защитава (1995) в Каледонския университет в Глазгоу магистърска дисертация на тема „Ислямската законодателна власт на примера на опита на Иран“ („The Islamic legislative power with reference to the Iranian experience“). В същия университет получава научната степен доктор (PhD) в областта на държавното право (1999).
Изучавал е чужди езици. Владее арабски, английски, френски, немски и руски език[4].
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Член на Съвета на експертите (от ислямски теолози) от 1999 г.[5], Съвета по политическа целесъобразност (1991)[6], Върховния съвет по национална сигурност (1989)[7], Парламента на Иран (1980 – 2000). Заемал е и постовете заместник-председател на парламента (1992 – 2000) и ръководител на Центъра за стратегически изследвания от 1992 година[8].
В качеството си на секретар (1989 – 2005) на Върховния съвет по национална сигурност води преговори за иранската ядрена програма с Европейската тройка (Великобритания, Франция, Германия).
На 15 юни 2013 година побеждава в първия тур на президентските избори[9], набирайки едва малко над половината гласа (18 613 329 гласове)[10].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ پایگاه اطلاعرسانی دفتر مقام معظم رهبری // leader.ir.
- ↑ Poursafa, Mahdi. گزارش فارس از تاریخچۀ نشانهای نظامی ایران، از „اقدس“ تا „فتح“؛ مدالهایی که بر سینۀ سرداران ایرانی نشستهاست // Fars News. 20 януари 2014. Архивиран от оригинала на 2014-01-21. Посетен на 21 октомври 2014. (на персийски)
- ↑ پایگاه اطلاع رسانی دفتر مقام معظم رهبری // leader.ir.
- ↑ Новый президент Ирана: кто он?
- ↑ Members of Assembly of Experts // Assembly of Experts. Архивиран от оригинала на 26 май 2013. Посетен на 22 април 2013.
- ↑ Two new members appointed to the Expediency Discernment Council // The Office of the Supreme Leader, 8 май 1991.
- ↑ Hassan Rouhani appointed as the Supreme Leader's representative to the SNSC // The Office of the Supreme Leader, 13 ноември 1989.
- ↑ Hassan Rouhani's Résumé // CSR, 11 април 2013. Архивиран от оригинала на 2016-04-14. Посетен на 2013-06-23.
- ↑ lenta.ru
- ↑ Хассан Роухани был избран седьмым президентом Ирана, архив на оригинала от 24 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131224110631/http://news.mail.ru/politics/13516884/?frommail=1, посетен на 23 юни 2013
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- rouhani.ir Архив на оригинала от 2013-06-08 в Wayback Machine. – сайт (на фарси)
В Общомедия има медийни файлове относно Хасан Рухани
| |||||||
