Ойген Майндъл
Ойген Майндъл | |
германски генерал | |
Звание | Генерал от парашутните войски |
---|---|
Години на служба | 1912 1918; 1919 – 1945 г. |
Служи на | Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия |
Род войски | Райхсхер (до 1918) Райхсвер (до 1932) Луфтвафе (до 1945) |
Военно формирование | артилерийски войски |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | Германски златен кръст |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Ойген Майндъл в Общомедия |
Ойген Майндъл (на немски: Eugen Meindl) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Ойген Майндъл е роден на 16 юли 1892 г. в Донауешинген, Австрия. През 1912 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от 67-и артилерийски полк. Участва с него в Първата световна война, където служи до края ѝ с чин лейтенант в различни кавалерийски формации.
Междувоенен период
[редактиране | редактиране на кода]През 1921 г. заминава за Германия и остава там до края на живота си. Започва служба в Райхсвера и след аншлуса е назначен за командир на 112-и планински артилерийски полк.
Втора световна война (1939 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]В началото на Втора световна война е заточен на германо-съветския фронт, където взема участие в Полската кампания от 1 септември. През август 1940 г. е преместен във въздушнодесантните войски и става командир на 1-ви щурмови-парашутен полк. На 1 януари 1941 г. е издигнат в чин генерал-майор, на 26 февруари 1942 г. поема командването дивизия „Майндъл“, на 1 октомври на същата година поема ръководството на 1-ви полеви корпус, на 1 февруари 1943 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант, а между юли и октомври е инспектор по полевите войски на Луфтвафе. Към ноември поема командването на 2-ри парашутен корпус, на 1 април 1944 г. е издигнат в чин генерал от парашутните войски, а до края на войната, през 1945 г. служи в Нидерландия.
Пленяване и смърт
[редактиране | редактиране на кода]Взет е в британски плен на 25 май 1945 г. и е освободен през септември 1947 г. Умира на 16 юли 1892 г. в Мюнхен, Германия.[1]
Военна декорация
[редактиране | редактиране на кода]- Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (18 юли 1915) и I степен (17 януари 1916)
- Германска „Значка за раняване“ (?) – черна (?)
- Ръкавна лента „Крит“
- Орден „Германски кръст“ (1942) – златен (27 юли 1942)
- Сребърни пластинки към ордена Железен кръст (1939) – II (22 октомври 1939) и I степен (10 юни 1940)
- Рицарски кръст с дъбови листа и мечове
- Носител на Рицарски кръст (14 юни 1941)
- Носител на Дъбови листа № 564 (31 август 1944)
- Носител на Мечове № 155 (8 май 1945)
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Scherzer, Veit и др. Die Ritterkreuzträger 1939-1945 Die Inhaber des Eisernen Kreuzes von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündete Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchivs. Ranis/Jena, 2007. ISBN 9783938845172.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Scherzer 2007, стр. 159
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Ойген Майндъл
- ((de)) Ген. О. Майндъл в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht