Огнян Ковачев

Огнян Ковачев
	Огнян Ковачев
български литературовед и преводач
Роден	1961 г. (63 г.) Варна, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Шуменски университет; Софийски университет

Огнян Борисов Ковачев е български литературовед и културолог, преводач от английски език и преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на първото в България цялостно изследване на европейския готически роман в неговите разнородни контексти.

Биография

Огнян Ковачев завършва Първа езикова гимназия във Варна с английски и немски език (1980), след което – българска филология и английски език в СУ „Климент Охридски“ (1987). Доктор по западноевропейска литература с дисертация на тема „Готическият роман (1764 – 1820): генеалогия, жанрови и естетически трансформации“ (2004). Специализира в Оксфордския университет, колеж Крайст Чърч, по изследователски проект на тема „Аналогии между художествени и предкинематографични похвати в романа през ХІХ век“ (2007). Гост-лектор и изследовател по програма Фулбрайт в Пенсилванския университет във Филаделфия, САЩ (2011).

Професионален опит

Учител по български език и литература в Техникума по корабостроене и корабоплаване и в Хуманитарната гимназия във Варна (1987 – 1989). Асистент в ИПКУ „Д-р Петър Берон“ във Варна (1990 – 1992). Асистент по антична и западноевропейска литература в ШУ „Константин Преславски“ (1992 – 1993).

Асистент (1993 – 1995), старши асистент (1995 – 1998), главен асистент (1998 – 2006) и доцент (от 2006) по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“ (2006). Основател и съръководител е на първата по рода си у нас магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ в СУ „Климент Охридски“ (2008).

Гост-лектор в Нов български университет („Западната литературна традиция в българския училищен канон“, „Книгата и филмът в западния литературен канон“) (1996 – 2006) и в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград (по западноевропейска литература) (2005).

Лектор по български език, литература и култура в Школата по славистика и източноевропеистика към Юнивърсити колидж Лондон (UCL School of Slavonic and East European Studies) от 2009 до 2013 г.

Автор е на статии в областта на сравнителната литературна история, готическия роман, литература и национализъм, литературния канон и взаимоотношенията между литературата и киното.

Награди

1999 г. – Годишна награда на списание Език и литература за най-добра литературоведска публикация.

Произведения

Монографии

Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика. София: Еднорог, 2004.^[1], ^[2]
Литература и идентичност: преображения на другостта. София: „УИ „Св. Климент Охридски“, 2005.

Съставителство

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. Сборник с доклади от Международната конференция в чест на проф. Волфганг Изер (София, 2000). Съсъставител заедно с Александър Кьосев. София: Фигура, 2003.^[3]
Идентичности. Отражения. Игри. Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Симеон Хаджикосев. Съсъставител заедно с Клео Протохристова и Амелия Личева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2004.
Петър Увалиев. Пет минути с Петър Увалиев. Радиобеседи - Част 1. Съставител и под общата редакция на Христина и Огнян Ковачеви. София: АГАТА-А, 2015^[4].
Петър Увалиев. Пет минути с Петър Увалиев. Радиобеседи - Част 2. Съставител и под общата редакция на Христина и Огнян Ковачеви. София: АГАТА-А, 2020.

Преводи

Джордж Оруел. Есета. Варна: Галактика, 1994.
Питър Стайнър. Руският формализъм. Метапоетика. Шумен: Глаукс, 1995.
(ред.) Едмънд Бърк. Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото. София: Кралица Маб, 2001.^[5]
Уилям Годуин. Нещата, каквито са, или приключенията на Кейлъб Уилямс. София: Алтера, 2010.
(ред.) Джоузеф Кембъл. Героят с хиляди лица. Превод Милена Иванова. София: Елементи, 2017.

Източници

↑ Надежда Радулова, „Този неясен обект на... готическото“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 3, 26 януари 2005.
↑ Миглена Николчина, „Между готиката и съвременността“, рец. във в. „Култура“, бр. 48 (2350), 17 декември 2004.
↑ Амелия Личева, „За Изер и българските му прочити“, рец. във в. „Култура“, бр. 44 (2299), 28 ноември 2003.
↑ Интервю на Златна Костова с Огнян Ковачев
↑ Дарин Тенев, „Естетическа стъпка“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 4, 30 януари 2002.

Външни препратки

Статии и преводи на Огнян Ковачев в Литернет
Огнян Ковачев, „С въоръжено око: техники за гледане и оптики на разказване през XVIII и XIX век“, на страницата на Българското общество за изследване на 18 век

[1] Надежда Радулова, „Този неясен обект на... готическото“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 3, 26 януари 2005.

[2] Миглена Николчина, „Между готиката и съвременността“, рец. във в. „Култура“, бр. 48 (2350), 17 декември 2004.

[3] Амелия Личева, „За Изер и българските му прочити“, рец. във в. „Култура“, бр. 44 (2299), 28 ноември 2003.

[4] Интервю на Златна Костова с Огнян Ковачев

[5] Дарин Тенев, „Естетическа стъпка“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 4, 30 януари 2002.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]