Овчарово – гората
| Овчарово – гората | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Овчарово – гората Местоположение в България | |
| Страна |  България |
| Село | Овчарово |
| Археология | |
| Период | ранен неолит |
Овчарово – гората е раннонеолитно селище в Североизточна България, разположено на 8 километра югоизточно от град Търговище, между селата Овчарово и Руец, и на около километър западно от известната селищна могила Овчарово. Неолитното селище е разположено на левия бряг на същата река, до която е разположена и селищна могила Овчарово.
История на разкопките
[редактиране | редактиране на кода]Разкопките на раннонеолитното селище започват през 1974 г. като спасителни разкопки при строежа на водопровод, който преминава през обекта. Разкопките се ръководят до 1979 г. от Илка Ангелова от музея в Търговище, която публикува първите данни[1]. 27 години след приключване на теренните работи обработката на резултатите бе възложена на немско–българския археолог Райко Краус от научния консултант на разкопките, Хенриета Тодорова.[2] Овчарово – гората се вписва в един регион с висока концентрация на селища от ранния неолит до халколита по северния склон на Преславската планина, който става известен, благодарение на интензивните археологически проучвания. Селището е разположено на една издадена льосова тераса, която се издига над долината и се снишава от най-високата точка от северозапад при ок. 290 м на югоизток с ок. 10 м. На северозапад от обекта се разпростира една гориста местност, която дава и второто име на обекта „Гората“.
= Селищна структура
[редактиране | редактиране на кода]В селището са установени общо четири строителни хоризонта[3], които според Краус могат да се сведат до максимум две фази на обитаване[4]. Жилищните сгради се състоят от постройки, вкопани от 0,5 до максимум 1 м в земята, чиито стени са изградени от колове и плет. Открити са фрагменти от мазилка с отпечатъци от плет. В къщите са намерени и площадки за огнища направени от изпечена глина които неколкократно са обмазвани с глинена замазк. Една частично разкопана продълговата структура в южната част на селището се интерпретира като укрепителен вал[5].
Находки
[редактиране | редактиране на кода]Типологическият спектър на керамичните съдове от Овчарово – гората може да се причисли към развития български Ранен Неолит[6]. Формите показват значителното съответствие с материалите от хоризонта Караново II в Тракия. На север от р. Дунав материалите от Овчарово-гората могат да бъдат паралелизирани с хоризонта Кърча III в Олтения[7]. От селището са известни най-малко 129 антропоморфни и около 40 зооморфни фигурки[8], както и многобройни триъгълни паници с крачета – т. нар. „култови масички“[9]. Kолекцията от каменни брадви[10], кремъчни артефакти[11] и костни инструменти[12] от Овчарово-гората предлага за пръв път представителен поглед върху спектъра на оръдия на едно раннонеолитно селище в Северна България.
Икономика на селището
[редактиране | редактиране на кода]Според резултатите от зооложките проучвания на Гюнтер Нобис и Норберт Бенеке, жителите на Овчарово – гората извличат животинският компонент на прехраната си, респективно суровини, главно от две дейности – животновъдство и лов на диви животни. Преобладаващата част в отпадъците от документираната месна храна произхожда от домашните животни. Акцентът сред тях лежи в отглеждането на говеда. Овцете и козите са на второ място по значение като източник на месо, а свинете заемат една подчинена роля. Освен отглеждането на животни, ловната дейност също е засвидетелствана чрез находките от селището. В сравнение с отглеждането на животни, ловът има слабо значение за осигуряването на прехраната. Засвидетелстваните видове диви животни дават представа и за облика на тогавашната околна среда в района на Овчарово – гората. Най-често ловуваният дивеч е благородният елен. По отношение на неговата среда на обитаване благородният елен се отличава с една широка екологична валентност. Той обитава предимно гористи местности с поляни с храсти и билки. Други видове животни, като див кон, диво магаре и заек, обитават обширни открити пространства. И трите вида, заради биологията си, са степни обитатели. По този начин може да се предположи, че ландшафтът в околността на селището е представлявал съвкупност от различни видове растителни биотопи.[13]
Данни от археоботанически изследвания от Елена Маринова от съседни раннонеолитни селища позволяват да се направи реконструкция на земеделието и ползването на околната растителност през неолита за региона на Овчарово – гората. Те показват комбинация от трите основни културни житни вида (еднозърненка, двузърненка и ечемик), които са познати и от Ранния Неолит на Тесалия и Анатолия. Количествено преобладаващата житна култура в пробите от Североизточна България е плевестият ечемик, което показва съществена разлика спрямо южните части на страната, където основните житни култури още от най-ранните фази на неолита са плевестите пшеници – еднозърненка и двузърненка. Останалите основни елементи на неолитния инвентар от културни растения също са представени още в най-ранните фази на неолита в региона. Това са разнообразни бобови култури (леща, грах и секирче), както и лен.[14]
Хронология
[редактиране | редактиране на кода]Въз основа на общо осемнайсет C–14 дати заселването на Овчарово – гората започва ок. 5700 и приключва най-късно 5400 calBC. Повечето дати не надвишават границата от 5500 calBC, което позволява да се приеме един времеви отрязък на съществуване на селището между 200 и максимум 300 години. В рамките на този период не могат да бъдат направени разграничения. Серията дати от Овчарово-гората се вписва добре в абсолютната хронология на неолита в Северна България, която, погледната като цяло, предлага една завършена картина на културното развитие през 6 хил. пр. Хр.[15]
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]Обектът е споменат за първи път през 1983 г. от Хенриета Тодорова в монографията за халколитната селищна могила край Овчарово[16]. Там тя очертава т. нар. „култура Овчарово“ като североизточнобългарски вариант на развития ранен Неолит. През 1986 г. излиза една статия на Гюнтер Нобис за животинските кости от селището[17], която е публикувана дословно две години по-късно в Studia Praehistorica[18]. През 1988 г. е публикувана една съвместна статия на Нгуен Ван Бин и Илка Ангелова за артефактите от кремък[19]. През 1988 г. и 1992 г. Ангелова публикува предварителни отчети за разкопките в Овчарово – гората, първо на български[20], а после и на руски език[21]. На тези предварителни публикации се позовават по-късно редица други автори във връзка с ранния неолит на Източните Балкани. За преработването на разкопките бяха публикувани различни предварителни доклади[22]. Крайните резултати от разкопките са публикувани от Райко Краус през 2014 г.[23]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ангелова И., (1988) Предварителни резултати от разкопките на неолитното селище „Овчарово-гората“, Terra Antiqua Balcanica 3, 1988, 31 – 36; (1982) Предварительные результаты раскопок неолитического поселения Овчарово-гората, Studia Praehistorica 11 – 12, 1992, 41 – 50.
- ↑ Raiko Krauß, Ovčarovo-Gorata. Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien. Archäologie in Eurasien 29 (Bonn 2014).
- ↑ И. Ангелова, Предварительные резултаты раскопок неолитического поселения Овчарово-гората.Studia Praehistorica 11 – 12, 1992, 41 – 50.
- ↑ R. Krauß, Ovčarovo-Gorata. Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien. Archäologie in Eurasien 29 (Bonn 2014) 23 – 43.
- ↑ Krauß 2014, 40 – 43
- ↑ Новокаменната епоха в България
- ↑ Krauß 2014, 51 – 119
- ↑ Krauß 2014, 161 – 171
- ↑ Krauß 2014, 139 – 147
- ↑ Florian Klimscha in: Krauß 2014, 174 – 195
- ↑ Nguyen Van Binh in: Krauß 2014, 201 – 249
- ↑ Petar Zidarov in: Krauß 2014, 250 – 264
- ↑ Norbert Benecke in: Krauß 2014, 271 – 273
- ↑ Elena Marinova in: Krauß 2014, 274 – 279
- ↑ Krauß 2014, 280 – 294
- ↑ Х. Тодорова/В. Василев/З. Янушевич/М. Ковачева/П. Вълев, Овчарово (София 1983).
- ↑ G. Nobis, Zur Fauna der frühneolithischen Siedlung Ovčarovo gorata, Bez. Târgovište (NO-Bulgarien), Bonner zoologische Beiträge 37 H. 1, 1986, 1 – 22.
- ↑ G. Nobis, Zur Fauna der frühneolithischen Siedlung Ovčarovo-gorata bei Târgovište (NO-Bulgarien), Studia Praehistorica 9, 1988, 37 – 53.
- ↑ И. Ангелова/Н.Ван Бин, Кремневы артефакты из неолитического поселения Овчарово-гората, Studia Praehistorica 9, 1988, 16 – 33.
- ↑ И. Ангелова, Предварителни резултати от разкопките на неолитното селище „Овчарово-гората“. In: C. Jordanov (Hrsg.), Terra Antiqua Balcanica III (Sofia 1988) 31 – 36.
- ↑ И. Ангелова, Предварительные резултаты раскопок неолитического поселения Овчарово-гората. Studia Praehistorica 11 – 12, 1992, 41 – 50.
- ↑ R. Krauß, Ovčarovo-gorata, Kreis Tărgovište (Bulgarien). Jahresbericht 2005 des Deutschen Archäologischen Instituts. Archäologischer Anzeiger 2006, H 2, 334 – 337. R. Krauß, Ovčarovo-gorata, Kreis Tărgovište (Bulgarien). Jahresbericht 2006 des Deutschen Archäologischen Instituts (Berlin 2007) 227 – 229. R. Krauß, Ovčarovo-gorata, Kreis Tărgovište (Bulgarien). Jahresbericht 2007 des Deutschen Archäologischen Instituts (Berlin 2008) 323 – 325.
- ↑ R. Krauß, Ovčarovo-Gorata. Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien. Archäologie in Eurasien 29 (Bonn 2014).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Райко Краус, Ovcharovo-Gorata: Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien, Archäologie in Eurasien 29, Deutsches Archäologisches Institut, EurasienAbteilung. Rudolf Habelt Verlag, Bonn 2014, 350 pages,
- „Повече от 100 археологически открития в България“. изд. Фют, 2009.
